Без шум

Без шум

Говори се тихо в моята стая,
шепне почти, при мен, който влезе.
Добре ли се чувства в тишината, не зная,
слънчова е заръка, преди да залезе.

Без шум, се чува, как бързо тупти,
сърцето, когато безумно е влюбено.
И щом ме обичаш, тогава шепти,
от думите нищо не ще е изгубено.

В тишината, виждам по-ясно очите,
в които поглеждах скришом, от страх.
А там са намерили място лъчите,
за награда, да е тихо, на слънцето обещах.

Явор Перфанов
04.06.2020 г.
Г. Оряховица