Будителите

    От милиони години, хората са изпитвали страх. От чума, от глад, от война и от раздяла. Затваряли са се в себе си и са разчитали на най-близките, на които са се доверявали. С времето са разбирали, че сънят е най-доброто средство срещу стреса. Заспивали рано. И така, по течението, борели се с това, което им се изпречвало по пътя. Много малко от тях са разбирали, че духовната храна е част от трапезата, нужна за оцеляването на човека. Тези хора са търсели семена във всяка дума. Посаждали са ги в различните сезони на чувствителността на хората. Наблюдавали са какво е пониквало. Неуморно са подобрявали тази култура и са облагородявали докато плодовете са ставали годни за храна, а впоследствие и вкусни. Тези стопани са били будителите, които са отваряли очите на спящите хора. Всички са виждали, че освен съня, срещу страховете е помагало и знанието. Колко трудно е било да се просвещава народ в условия на мрак и студ, на гладни години и войни. Но светлината, която всяка дума е давала е било това, което е водило будния човек напред. Не са били разбирани от цялото общество, но който ги е приемал, е осъзнавал тяхната роля в живота:

-Знаем, бурените в процепи, в пукнатини растат.

Ала в градината на знанието как да се изкоренят?

От древни времена вървейки по тревата мека

просветители от думи и числа извезали пътека.

Във времена, в които всичко се е постигало с много труд и прехраната се е вадила буквално от земята и гората, будителите са успявали да вдъхват сила в изтощените хора. Образовали ги, дори преписвали книги, за да имат нужното, за да четат и да се учат. Човекът е разбирал, че знанието облекчава трудното ежедневие. Че четенето развива мисленето и изобретява неща, с които по-леко си изкарва прехраната. Но въпреки всичко, будителите са носили все повече в духовното развитие на нацията. В онези времена, малко са били будните хора, признати приживе. Но поколенията след тях, с признателност казват:

-Пребродили света със песен и вързопче книги

пазейки историята, традициите и езика ни живи.

Пробуден дълг за творчество, култура, просвета.

На световната карта България е златна монета.

А в днешно време, всичко вече е лесно. Постигаме неща с невероятна лекота. Имаме баня, тоалетни в домовете си. С едно копче, а дори и с пляскане на ръце, можем да светнем лампата. Хлябът ни е готов нарязан, дрехите от модерни, по-модерни в магазините ни чакат. Имаме ток, вода в кухнята, телевизори, компютри. Дори целият свят може да се побере в един мобилен телефон. Но отново живеем със страховете си. Този път, да не би да ни се отнеме възможността да постигаме това, което искаме по лесния начин. И понеже технологиите са на високо ниво и ни спестяват труд, и всеки от нас има време да разсъждава. И който успее да разбере, че модерното има нужда от духовност, твори и показва доброто в хората, той може да се приобщи към будителите днес.

Технологиите днес запълват битието на човек,

но не заглъхва ехото след тях в модерния век.

Съзряваме, загледани в глобалните екрани,

а духът на нацията — към теб протяга длани.

Будителите са част от народа. Нека да щадим съвременните и да помним тези, които са просвещавали в миналото. Защото знанието и духовността са ни спасявали в много трудности.

Нацията има нужда от духовна храна.

01.11.2020 г.

България

Автори:

Миглена Хаджипенчева

Явор Перфанов©

<img height=«16» width=«16» alt="