Чуждите улици

Чуждите улици
След толкова време днес те познах,
на улица чужда за любовта ни.
Погледнах в очите ти, отново там бях,
пазех дъха ти в своите длани.
Там, до сърцето ти близо, моето спрях,
усетих, как заедно двете туптяха.
А чуждите улици, забравих за тях,
нашата обич, има си стряха.
Не са думите както преди,
искрящи до блясък, с огън изричани.
Но в сърцата ни още има следи,
от дните, в които били сме обичани.
След време, отново ще те позная,
когато те срещна на пътя, случайно.
Чуждата улица почва от края,
а любовта, пазим в сърцата си, тайно.
Явор Перфанов
Чужие улицы
На улице тебя я встретил.
Хоть столько лет уже прошло.
Меня ты помнишь, я заметил
Во взгляде прошлого тепло.
И серце замерло в волненьи:
Мы снова будто бы вдвоем.
И страх, и трепет, и сомненья.
По улицам чужим идем.
Мы не промолвили ни слова,
Но я почувствовал сейчас,
Что между нами вспыхнул снова
Огонь, что в серце не погас.
Тебя всегда в толпе узнаю,
Когда случайно на пути
Тебя я снова повстречаю
И мимо не смогу пройти.
Превод: Светлана Гордеева
:)

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

+1
21:42
278
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!