Доброволци

Доброволци

Доброволци

Всеки човек изпитва страх. Да се страхуваме е чувство, което е по рождение и остава до края на дните ни. Но от това как използваме страха, хората се делим на два типа. Едните са песимисти, а другите живеят с оптимизъм. От това не зависи дължината на живота. Той е отредил, кой колко може да остане. Песимистите намират мрака дори в най-светлата част на деня. Те не виждат усмивките на хората. Вечно недоволни, сърдити и с плахи крачки, дърпани от обществото вървят по някакъв начин напред. И когато след време се обърнат назад, за да потърсят смисъла на тяхното съществуване, те обикновено не виждат нищо. Отново потъват в обичайниия си песимизъм.
Оптимистите успяват да превърнат страховете си в щит от опасностите, които могат да срещнат навсякъде. Използват всеки миг, който животът им дава и вземат най-красивите моменти от изминалия ден. Борят се с всяка трудност и продължават напред. Казват си, че са силни и пълни с енергия и обръщат внимание на другите хора, сред които има такива, които се нуждаят от помощ. Мобилизират се, събират който каквото може и помагат. И понеже за всичко, което правят не искат заплащане, те влизат в общност, която обвдинява доброволците. Понякога да си доброволец не е свързано със събиране на средства. Можеш да помогнеш на стар човек за час дори да избяга от самотата. Да си кажете няколко думи и той да е щастлив до следващата ви среща. Да почистиш жилището на този, който е слаб физически и няма сили за това. По този начин ще види, че в живота е по-светло и чисто. Доброволците забравят страховете си, защото знаят, че някой може да има нужда от силна ръка и че техните действия може да са решаващи за живота на беззащитните хора. Често рискуват. Не мислят за опасностите. Действат или в екип, или сами. Съгласуват се с други доброволци. Решават действията си спрямо ситуацията. И всичко това без пари. Не искат дори да им споменават имената. Когато някой от благодарност обяви, кой е спасил живот, доброволецът навежда глава. От скромност. Това, което за другите е героизъм, за него е нещо, което всеки би сторил в такава ситуация.
Доброволецът е този, на когото можеш да се довериш напълно. Да нямаш съмнение, че може да ти стори нещо, от което да пострадаш. Той е видял това, от което си пострадал през очите на оптимизма. И знае, че няма невъзможни неща. И е готов да се раздаде докрай, за да те избави от бедствието. Много често, дори хората не знаят кой им е помогнал. След като всичко е приключило, доброволците са си тръгнали и са се върнали към техният начин на живот. Благодарността, която гали самочувствието на повечето хора, при доброволеца е спокойствието в сърцето му. Това, че може да си легне вечер удовлетворен. Да не му тежи нищо в душата. И пак да погледне с оптимизъм към всичко, което се случва в живота. И след време да се обърне назад и да си спомни, че някой някъде живее благодарение на него.
Не всеки може да е доброволец.
Но не е и трудно.
Нужно е да носиш добро.
Да имаш воля.
Да си доброволец, защото това дава смисъл на дните ти.

Явор Перфанов
21.03.2020 г.
Г.Оряховица

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

0
08:13
525
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!