Играта на сърцето

Играта на сърцето

Тихо говори сърцето, шепти,
сълзите, невидимо в него се стичат.
Знаеш ли, как бързо тупти,
усети ли силата, щом го обичат?

Понякога то, от болка мълчи,
забравено в ъгъла, в стаята чужда.
Безкрайно търпи, нали няма очи,
да види, от него някой има ли нужда?

Актьор е сърцето, роля след роля,
сълзите, в усмивка умело превръща.
Обикне ли, с малко късмет и две шепи воля,
може чак до зори да прегръща.

Явор Перфанов
15.06.2020 г.
Г. Оряховица