Майчина обич
Майчина обич
Мама е плакала някога тайно от мен,
до късно в нощта, да си дойда ме чакала.
Разминавах се с нея, с поглед студен,
заспивах, а после отново е плакала.
Защо чак сега разбирам това,
когато не мога да я прегърна.
Вече рано се връщам, но заспивам с тъга,
че не мога назад нищо да върна.
Ако беше тук, щеше да каже,
че майчина обич няма умора.
Че синът ѝ от всичко в света е най-важен,
и е щастлива да бъде опора.
Ако знаеш, как липсва твоето рамо,
на което главата си вечер да скланям.
Рано се връщам, спокойно, мамо,
пред твоята обич, днес се прекланям.
Явор Перфанов
14.11.2019 г.
Г. Оряховица
:)
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!
