Минуси и плюсове на виртуалното общуване

Минуси и плюсове на виртуалното общуване

    Всеки един от нас ще каже с възможно най-сериозното си изражение, че обича истинските неща. Ще потвърди, че мрази лъжата и лицемерието. Ще ти каже, че е най-добрият ти приятел. Животът носи понякога тъжни моменти, но често ни дава и красиви мигове. И когато сме наясно със себе си и знаем какво искаме, ние ги осъзнаваме, вземаме си поука, изживяваме ги и продължаваме напред. Защото това е реалността. Тя е борба. За хляба. За възпитанието на децата. За кариерата. Ако щете дори и за спокоствието, от което толкова се нуждаем. И така всеки ден. Когато напрежението е ежедневие, съвсем логично е да потърсим паралелен свят, в който да намерим спасение. И съвсем несъзнателно попадаме на виртуалния начин на общуване. Теоретично, социалната мрежа е създадена, за да се обменя информация между учащи се хора. Там се споделят успехите от конкурси и състезания. Но на практика, се оказва, че мрежата е най-достъпния начин да се запознаят хора, които се обединяват в групи по интереси. С времето от тези кръгове се отличава един или двама, с които се сближаваме повече, отколкото с другите. Това води до пристрастяване в общуването и намаляване на социалните контакти навън. Стремежът всичко да е лесно ни отдалечава от реалността. За разлика от нея във виртуалният свят всеки може да бъде нещо повече, отколкото сред хората, които среща в ежедневието си. В зависимост от това, с какво се занимава, той разбира, че това, което пише като публикации е много по-значимо в очите на виртуалните му приятели, отколкото сред колеги и компания. А това, да си значим е нещо, за което е мечтал доста дълго време. Ограничава общуването с лицата, с които е споделял времето си преди. Дори променя навиците си. Също така се изменя и ценностната система, към която се е придържал. Във виртуалният разговор е нещо нормално да сме неглиже. Да сме във вид, в който не бихме излезли навън. Това уважение към другите хора, да сме облечени добре се размива в удовлетвореността да споделяме в една измислена среда. Виртуалното общуване ни дава възможност да приемем, че ме намерили това, което търсим. Заради това, че няма излъчването на човека насреща. И много лесно се подвеждаме, дори се радваме на мнимото общуване. Виртуалният свят дава възможност да пишем на няколко човека наведнъж. Така разговорът олеква до такава степен, че след преглеждането на публикации ние вече сме забравили за какво сме си писали. Във виртуалното общуване често се забелязва лицемерно отношение. Например, ако някой има успех или контакти с популярни личности, то сред коментарите ще има и такива, които са за пред хората. Да забележат, че коментиращият не е случаен. В повечето случаи този свят е лъжовен. Все едно да си харесаш торта на витрината. Да знаеш какъв е вкусът, но да преглътнеш, защото не можеш да я вземеш.
Виртуалното общуване има и хубави страни. То е добра възможност на творци и читатели да се срещат. Да има така нужната обратна връзка. И все пак, има ли нещо по-хубаво да се виддят, да се докоснат и да си стиснат ръцете? Да се усети излъчването на човек към човека.
В съвремието е немислимо без виртуално общуване.
Хубаво би било, ако то е близо до реалността.
Явор Перфанов©
01.08.2021 г.
Г. Оряховица
Разказът е от «Темата на Явор Перфанов».

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

0
05:31
575
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!