Невръстният сън
Невръстният сън
Бе толкова слънчево днес, че залезът чака,
да чуе от нас, как е минал денят?
Да зарадва луната, влюбена в мрака,
които водят за ръка невръстният си син сънят.
И с нашите думи звездите оплели са кош,
а сънят по детински кани всички хора да спят.
Който сънува е по-добър, и по-малко лош,
и с другите заедно творят един по-красив свят.
А сънят го отглеждаме ние, от хлапака невръстен,
и с нашите мисли всеки ден по малко расте.
И ако доброто в сърцата ни блести както на ръцете ни пръстен,
то спокойно ще спим, както сладко спи дете.
Явор Перфанов©
01.04.2021 г.
Г. Оряховица
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!