Дом
Иван Сутормин
Ты спешишь постоянно с работы,
Ты бежишь бесконечно туда,
Где нет грусти, уходят заботы,
Можно спрятаться здесь без труда.
В этой келье мы можем поплакать,
Иногда посопеть, помолчать.
Цепью рабскою можем позвякать,
Но нельзя в этом месте кричать.
Изработав себя до отказа,
В доме можно и сылы набрать,
На душе твоей если проказа,
То домой нужно сразу бежать.
В доме дышит Любовь, тихо греет,
Поминает тебя лития,
Ночью, как в колыбели леет
Мать усталое за день дитя.
В доме спрятаться можно ребёнку,
его Мать и Отец сберегут,
Одинокому в мире волчонку
Можно спрятаться бедному тут.
Дом нас всех приютит, обогреет,
Словно Вечный Могучий Ковчег,
Он со временем не опустеет,
Провожая тебя на ночлег.
Иван Сутормин
Ти си бързате постоянно с работа,
Ти си стартира безкрайно там,
Където няма тъга, си отиват грижи,
Да се скриеш тук е без труд.
В тази келье можем да поплакать,
Понякога посопеть, помолчать.
Верига рабскою можем да позвякать,
Но не може на това място да крещи.
От рабат в себе си до пръсване,
В къщата може и сила, за да наберете,
На душата ти, ако проказата,
Тогава се прибера вкъщи трябва веднага да избяга.
В къщата диша Любов, тихо затопля,
Поминает теб литий,
През нощта, като в люлка години
Майката на изморените за дете на ден.
В къщата може да се скрие детето си,
Майка му и Баща сберегут,
Одинокому в света волчонку
Да се скриеш беден тук.
Дом на всички ни приютява, обогреет,
Като Вечен Силен Ковчег,
Той с течение на времето не се изпразни,
Провожая тебе за нощувка.