Объятие

перевод с болгарского языка на русский

стихотворения Благи Димитровой (1922 – 2003г.)

ПРЕГРЪДКА

Сърце в сърце. И дъх във дъх.
Тъй близко бе до мен, че аз не можех да те видя.
Аз виждах надалеч през твойто рамо тъмен връх.
Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида.

Аз чувах сърцебиенето лудо на звездите.
Пресрещах вятър запъхтян, наметнат със листа.
Поемах идещите силуети на горите
и клоните, разтворили обятия в нощта.

Далечината вдишвах на огромна глътка.
Притисках вятър, облаци, звезди до мойта гръд.
И в този тесен обръч на една прегръдка
обхванах цялата безкрайност на светът.

Тесны объятья – сердце бьётся в сердце,

Мы и в дыхании неразделимы,

И так близки – в глаза не посмотреться,

А за плечами тёмные вершины.

Мы сквозь друг друга вышли за пределы.

Сердец биенья сохранить пытаясь

Я сдерживал плечами натиск ветра,

А ты звездой к моей груди прижалась.

И распахнула ночь свои объятья,

И силуэт лесов раскинул ветви,

Готов был ветер, облака к себе прижать я,

А обнял мира бесконечность незаметно.