Пазарът

:)

Пазарът

    Януарски ден. Беше много студена сутрин. По уличките, които се образуваха между сергиите на градския пазар, нямаше хора. Баба Ирина вървеше бавно. Страхуваше се от леда и се подпираше с едната си ръка на оградата на детската градина до пазара. А с другата притискаше шала до лицето си и се пазеше от студения въздух. Тя се огледа наляво, после надясно и пресече улицата. Стигна до своята сергия и се усмихна. Сякаш бе открила завет при нея. Потърка дланите си една в друга и отключи шкафчето под масата. Извади една по една десетина щайги и ги сложи на студения железен плот. След това изкара ябълките. Избърсваше всяка една от тях. С измръзналите си пръсти, сякаш рисуваше усмивки на всеки един плод. Нареди сланинка и няколко килограма лук. На съседната сергия се приготвяше за пазарния ден и една по-млада жена.
— Много е студено, лельо Иринке! — каза тя. -Как ще издържим днес?
— У дома е по-студено, Миче. Откакто си отиде чичо ти Стоян, лед скова къщата. Няма с кого да си поговоря, няма на кого да сготвя. Тук, между хората, сякаш усещам топлината. А и с теб ще си кажем някоя дума и времето минава.
Двете жени очакваха своите клиенти, но пазарът бе все още пуст. Бездомно куче обикаляше около сергиите и старата жена извади от чантата си две филийки хляб. Начупи ги на малки залъчета и му ги хвърли на земята. Дали от старостта или от студа, ръцете ѝ трепереха и тя духна в тях топъл въздух. Започнаха да идват хора. Баба Ирина ги подканяше да купуват, но разбираше, че са просто минувачи, които бързаха за работа. Тя чу детско гласче. Обърна се настрани и видя малко дете да върви с майка си. Те стигнаха до сергията.
— Мамо, мамооо! -каза то. — Искам ябълка, моля теее!
— Не може! Хайде, по-бързо, ще закъснеем за градината!
Баба Ирина избра една ябълка. Подаде я в ръката на майката и каза:
— Вземи, чедо! Дай я на детето, подарявам му я.
Старицата ги изпрати с очите си и погледна към другата сергия. Младата продавачка се усмихваше. Тя знаеше, че баба Ирина се бе стоплила. Отиде до нея и я прегърна.
— Ти си много добра жена, лельо Иринке!
— Е, може пък да е нямала пари тази майка. А и това дете, като внучето ми. Нека да се радва!
Старата жена се сгуши на столчето си и се бе потопила в блажена топлина. Тук, на пазара, бе нейния уютен дом. Тук имаше с кого да си поговори. Тук можеше да зарадва някой. Тук, на пазара беше топло, дори в студения януарски ден. Далеч от самотата и ледената тишина на къщата, в която живееше.

Явор Перфанов