Приятелите

Приятелите

Ден след ден, от ръцете ти се откъсват,
приятели, които във вярност към теб са се клели.
Завинаги отиват си и няма да възкръснат,
не се и завръщат, щом са отлетели.

Може би знаят, че в сърцето ти винаги има,
място за тях, когато почувстват тъга.
Трудно те виждат замръзнал, сякаш е зима,
нали пред очите им се усмихва дъга.

Така е днес, в света всички са модерни,
човек за човека има време само при нужда.
Далечен спомен останаха приятелите верни,
а тяхната обич един към друг е вече чужда.

Явор Перфанов
09.06.2020 г.
Г. Оряховица

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

0
04:57
368
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!