Пролетно слънце

Пролетно слънце

През всички сезони има слънце. Но във всеки от тях, то топли по различен начин. Понякога пари и изгаря, не може да се стои под него. Понякога се крие зад облаците, или не се показва изобщо. Но въпреки всичко ги има и без него животът може би щеше да бъде съвсем различен.
Пролетното слънце пристъпва плахо. Като дете, което знае, че всички очакват да видят какво може да прави и да се зарадват на научените неща. Показва се с най-широката си усмивка. Очарова хората и веднага скрива срамежливото си лице зад шепи от облаци. Отново излиза. Иска да стопли навсякъде. Да зарадва колкото се може повече хора. Да види цъфтящите цветове на дървета и цветя, дали всички са добре и растат щастливо. Затова пролетнто слънце е все още ниско. Топли, но бързо си тръгва, за да огрее ннавсякъде. То вярва, че всичко има нужда от него и пълно с енергия обикаля земната шир. Взеле е със себе си вятъра, който да почисти останалата шума затисната от разтопения вече сняг.
Всички се радват на пролетното слънце. Не пропускат и миг, когато е при тях. Пред очите им то расте и с всеки ден възмъжава и става все по-топло. Докосва лицата им и дарява със здраве. Хората се отпускат. Усмихват се. Свикват с него.
Пролетното слънце постепенно става част от живота на всички. Като приятел, който никога няма да ти каже, че е бил легнал, когато го потърсиш. Може да го няма в момента. Но много скоро да се отзове и да ти донесе така жадуваната топлина. Дори понякога се приема като даденост. Като нещо, което се полага. И липсва, щом времето се развали и завали дъжд или излезе буря. И тогава, човек се връща в реалността. Усмихва се, защото знае, че пролетта прегръща чувствата на всички други сезони. И е топло, и вятър има. И слънце, а понякога и сняг.
Пролетта дава живот на любовта. Чувствата събличат дебелите дрехи, които са ги пазили през зимата. Топлят се единствено от слънчевите лъчи. И ако земята попива техният блясък, то сърцето на човека отваря врати за най-желаните думи, които да чуе от този, когото обича. И както птиците пеят на свобода и вдишват от топлината на слънцето, така и хората живеят с мисълта, че са обичани. А пролетното слънце грее все по-силно, защото е щастливо. То се е убедило, че въпреки зимата, човекът не е загубил способността си да обича. И понеже е над хората вярва, че всички живеят в хармония. Не се взира в дребните неща, които понякога носят дъжд в отношенията. Пролетното слънце знае, че те са временни и бързо отминават. И затова лъчите му носят само наслада и доброта.
Има няколко месеца, в които можем да се радваме на това нежно докосване. След това ще ни пари и ще изгаря всичко по пътя си. Ще търсим сянка, под която да се скрием от горещите лъчи.
Нека да го приемем като дар.
Да благодарим!
Пролетното слънце е щедро и носи на всички топлина и светлина.

Явор Перфанов
29.03.2020 г.
Г. Оряховица