Първа пролет

Първа пролет

Първа пролет

И все пак тя дойде. Ето я, пролетта. Красива, чиста и невинна. И заедно с нея пристигна надеждата за топлина и доброта. Пролетта пристъпва бавно. С грациозната походка на красива жена, която знае, че всички я гледат. Върви и докосва с дъха си всеки един човек. Вдишва мечтите му и ги издишва като съвсем реални и възможни неща. Казва му, че има сили, за да сбъдне всичко, което е в сърцето му. Толкова чиста, че дори слънцето може да се огледа в нея и да подари лъчите си на жадните за живот цветя и дървета. Тревата знае, че е ненужна, но също се надига от пръстта и се радва на енергията, която природата дава на света през този сезон.
Пролетта не познава злобата. Не се мръщи, когато осъзнава, че всъщност на нея се пада отговорността да събуди всичко, което е замръзнало през зимата. Това, което няма бъдеще си остава в студените дни. А което може да носи обич върви заедно с пролетта.
Човек също се събужда. Разбира, кое може да загърби. Осъзнава кой го е обичал. И което е издържало през зимата, остава завинаги. А другите, били с него временно, колкото да запълват някаква липса, остават далеч в спомените му. И вече гледа това, което е красиво. Това, което е чисто. Защото знае, че няма как да вирее там лъжата. Радва се на слънцето. Щастлив е, че е част от този шедьовър, който може да бъде нарисуван само и единствено от пролетта.
Тя е пълна с енергия. Но в същото време носи спокойствие. И когато сме уморени е достатъчно да погледаме за час цъфтящите цветове, за да не потънем в сивотата на ежедневието. Пролетта не ни обещава хубаво време. Тя може да живее и с дъжда, и с вятъра, понякога дори с отиващите си снежинки. Но тя е дала дума, че след като събуди всички сетива, ще дойде лятото. Ще вземе дебелите дрехи, шалове и шапки и ще си тръгне. Но не и преди да се убеди, че в сърцата на всички има място за топлината на горещите летни месеци.
Пролетта е единственият сезон, в който колкото и да ти е тъжно, можеш да се разсееш за минута и да се усмихнеш. Тъгата се превръща в песен, в която припяват птичките. И когато погледнеш колко пчели работят, колко калинки си търсят пътя, си казваш, че дали ти е тъжно или не, животът си върви и всеки си върши това, което му е отредено. Осъзнаваш, че по-добре да живееш с усмиивка, защото така ще решаваш проблемите си, които и без това си имаш в ежедневието. Пролетта е красива. И като всяко хубаво нещо може да бъде използвано от лоши хора. Могат да изкоренят дървета, да късат цветя. Да хвърлят боклуци. Могат да живеят с мисълта, че още е студено и да сеят лед в сърцата на другите. Но топлината на пролетта бързо топи тези лоши мисли и ги превръща ръце, протегнати за очаквана прегръдка. Такава, която може да ни даде само вярата, че слънцето ще е тук за дълго. А когато има вяра, има и надежда. А щом двете са тук, значи в нас е и любовта. А какво е този свят без любов? Нима можем да живеем без обич? Пролетта ще отговори, че не. И ние ще се съгласим с нея.
Вече е пролет.
Навън.
И вътре в нас.

Явор Перфанов
22.03.2020 г.
Г. Оряховица

Снимка: Явор Перфанов

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

0
07:52
535
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!