Пътечките на живота

За всичко, което ни се случва и се запечатва на лицата ни.

За пътечките, по които вървим всеки ден.
Разказ от книгата ми «Бримките на живота».
:)
Пътечките на живота
— Добро утро! -каза Стоян. -Кафе?
Съпругата му, Ани, разтъркваше сънените си очи и целуна мъжа си по бузата.
— Разбира се! — отговори тя. — Така ми се спи.
Той поднесе чашка с ободряващата напитка и се усмихна. Това бе времето, в което двамата си говореха и споделяха емоциите си с красиви думи. Ани изпи кафето си и излезе от кухнята. До спалнята, на нощното си шкафче стоеше малко огледало. Това бе кътчето, до което жената не допускаше никой.
Ани отвори чекмеджето на шкафчето, извади няколко кутийки и ги отвори. Взе малка четчица, разтърка в синия цвят на сенките и започна да ги нанася по клепачите си. Сякаш рисуваше небето върху тях и канеше светлината в очите си. Сложи спирала върху миглите, подчерта очите си с молив. След това с друга четчица, разтърка мъничко руж по скулите си. Взе червилото, оформи устните си и и ги стисна два пъти за да се разпредели топлия червен цвят. Приближи се до огледалото, протегна ръка към него и с пръст очерта, тънка чертичка от лицето ѝ, която се отразяваше в стъклото. Стъписа се. Откри нова бръчка, която незнайно кога се бе настанила точно до сладката трапчинка на бузата ѝ. Готовите за светлина очи, се напълниха със сълзи и малки черни поточета търсеха път към устните. Спираха се на всяка бръчка и се спряха при тази, която се бе показала днес. Ани стана от спалнята и влезе при съпруга си в кухнята.
— Виж, нова бръчка! — каза тя.
Мъжът ѝ погледна лицето ѝ и се усмихна. Той знаеше за страха на Ани от старостта и се опитваше да премахне тягостното чувство в жената.
— Ела, седни до мен! — каза Стоян.
Той избърса сълзите ѝ с ръка, прегърна я и я погали по дългата коса.
— Ани! — започна съпругът. — Толкова си хубава! Защо плачеш? Заради бръчицата ли? Недей! Та те са пътечките на живота. Виж, и аз имам. Всеки върви по своя път и както ние оставяме стъпки, така и пътечките се запечатват в лицата ни.
Стоян взе ръката ѝ в своята и каза:
— Ето, виж! Линиите на живота и на любовта, а и другите чертички. Когато сме млади, те са на дланите, а с годините се изтриват и се преместват на лицето. Бръчките са тези пътечки, които си извървяла. Я виж, колко са хубави!
Ани се усмихна, целуна Стоян и отиде в банята. Изми се и се върна при него.
— Няма да се гримирам! Нека да видят хората, че съм живяла красиво, в любов и топлина, които са се запечатали на лицето ми. Обичам те!
Двамата се облякоха и излязоха за работа. Всеки от тях щеше да измине своята пътечка през новия ден.
Явор Перфанов

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

0
08:22
403
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!