Самочувствието

    То е като огледало на всичко, което сме. В зависимост от това, как са ни възпитавали, какво сме постигнали и как се отнася обществото с нас, самочувствието е ниско и високо. И в двата случая последствията са почти едни и същи. Когато съм навел глава и не смея да погледна хората в очите, аз се затварям в себе си и не допускам никого, за да не ме нарани. Сам съм и щом си вирна носа и не приемам чужди мнения, като смятам себе си за прав. Ниското самочувствие води до комплекси и формира онази злоба, която убива. Губи се смелостта, необходима за да се изправя пред това, което силно желаешя. Казвам си, че може и без това и тъпча на едно място. Не се развивам. Стоя и гледам как другите успяват и тайно се ядосвам. Гняв, който руши. Високото самочувствие също комплексира. Постоянно ме човърка мисълта, че не съм толкова добър, колкото съм бил. Това ми носи страхове. Оглеждам се, да не би да стъпя накриво. И не усещам щастието от постигнатите успехи. От паниката да не падна, не мога да се наслаждавам на щастливите мигове. Както при всяко нещо, така и пи самочувствието най-трудно е човек да изключи крайностите и да живее в златната среда. Да не се чувства пропаднал, но и да не е високомерен. Хубаво е да има самочувствие. То дава увереност. Ограничава безполезните контакти с хора, които така или иначе само преминават покрай нас. Дава ни спокойствието да погледнем трезво на това, което сме постигнали и ни дава възможността да проектираме нашите планове. Самочувствието е полезно както на нас, така и за близките ни хора. Когато ни видят усмихнати и целеустремени, те също придобиват така нужната увереност. Знаят, че могат да се опрат на нас и че имат необходимата опора. Когато човек вярва в себе си, тъгата, която е изпитвал остава някъде назад. При хората, които са го наранили във време, в което е търсил тяхната емоционална подкрепа. Те са го изоставяли, именно защото е нямал самочувствие, а е изглеждал в очите им наивен. А наивникът е глупак, в по-добрия смисъл на думата.

Когато самочувствието е високо, тогава човек е уязвим. Той не дава да му се каже и дума. Не преценява опасностите и се хвърля през глава в нови предизвикателства. Но да е забравяме, страдат именно най-добрите. И гъбари, и шофьори, а и планинари. Те са уверени и не смятат за необходимо да са предпазливи.

Ниското самочувствие може да доведе до престъпно бездействие, с непоправими последствия. Няма смелост и желание да се носи отговорност. Дава възможност на депресивното състояние да определя ежедневието на човека.

Самочувствието е полезно, когато е разумно.

Когато човек е земен и достъпен, а в същото време вярва в себе си, това е така желаната от всички нас «златна среда».

Да не навеждаме глава от срам и безпомощност.

Да си вирнем носа дотолкова, че да ни показва пътя, по който вървим.

Да вярваме не само в себе си, но и на хората около нас.

Това е самочувствие, достатъчно за една добра форма.

Явор Перфанов©

08.11.2020 г.

Г. Оряховица

Разказът е от «Темата на Явор Перфанов»®

<img height=«16» width=«16» alt="