Сноб или скот

Сноб или скот

Всеки човек има нужда от подкрепа. В детските си години, той е направляван, подпомаган и съветван от родителите. Върви по път, който е обезпечен, независимо от възможностите на семейството. Детето е имало всичко, от което се нуждае, за да се учи и да постига резултати. Расте, научава нови неща, които някой ден ще са му полезни в живота. Когато е на възраст, която му позволява сам да взема решения, той напуска семейното огнище и започва живота на зрелостта. Тогава човекът също търси опора. Опознава нови хора. Вижда подкрепа в приятели или колеги. Мечтите му се променят. Представите му за живота също. Не осъзнава колко бързо съществуването му се затваря в рамките на постоянна борба за това да бъде като хората с висок стандарт на живот. В главата му живее една единствена мисъл. Как да изкарва повече средства, за да си купува онези неща, които имат богатите? Проучва местата където ходят хората с бохемски начин на живот. Може хладилникът да му е с пакетче краве масло и малко сирене, но на коктейлите демонстрира изтънчени вкусови качества. Едва изтрил черното под ноктите, той си изпъва пръстите, за да изглеждат дълги, като тези от висшето общество.
Пътят на този човек към този тесен кръг от хора е пълен със страх. Трепери при мисълта, че ако не е с висок стандарт, ще бъде в крайна бедност. От уплаха, дори не се досеща, че може да има средно положение. Да живее разумно. Да си осигури нормално съществуване и да се радва на това, че има всичко, което му е нужно. А всъщност, това е здравето.
Докато се бори за присъствие във висшата класа, той губи много от приятелите си, които са го ценили заради самия него. Заради качествата му, усмивката и добротата, която е все още в сърцето му. Отива в общество, в което се ценят само парите и служебното положение. Дори хората там му се присмиват зад гърба и хитро използват това, което е спечелил с къртовски труд. Подиграват му се. Самият той не осъзнава, че вместо човек с висок стандарт на живот се е превърнал в сноб. А какво е да си представител на тази група не толкова добре приета сред хората? Това е да нямаш аристократичната кръв, но с всички средства да се стремиш да живееш като благородник.
Борейки се за този начин на живот, снобът дори не вижда, че хората от висшата класа живеят много по-скромно отколкото е прието. Показват класа и стил само на публични места. Но имат ценности и морал. Уважение, доверие и вярност. И затова трудно допускат случайни хора в техните среди. А снобът вярва, че се е доближил до върха. И когато разбере, че няма място там и е нежелан, падането е болезнено. От сноб се превръща в скот. Приликите между двете неща е поразителна.
И снобът, и скотът живеят в самота. Първични и диви. Способни са да избутат с лакти дори и най-близките си хора, за да се покажат. При тях важи правилото на джунглата. На всяка цена да са най-силните, без да се съобразяват, че могат да причинят болка на другите. Нямат чувства. Подли са. Умеят да лъжат. И когато измамят, не се срамуват, а се радват. Защото по този начин се вижда, колко по-прости са хората от тях.
Нито снобът, нито скотът ще си признаят, че са такива. За тях, това е начин на живот. И въпреки, че повечето хора ги отбягват, те си намират своята среда. И когато някой случайно попадне там, той вижда, на какво е способен човек. И бяга. С всички сили. Иска през живота си никога вече да не среща такива хора. Прибира се вкъщи. Оставя си връхната дреха на закачалката. Поглежда се в огледалото и се усмихва. С благодарност за това, че живее разумно. Скромно, но с радост от всяко постигнато нещо.
С благодарност, че не е сноб.
С радост, че не е скот.
С усмивка, че хората около него му носят и топлина, и доброта.

Явор Перфанов
01.04.2020 г.
Г. Оряховица