Спокойствието

Спокойствието

    Идва момент, в който човек си дава сметка, че едно от най-важните неща в живота е спокойствието. Да се прибере вкъщи, където да го чакат и заедно с любимите хора да споделя своите настроения. Да знае, че има на кого да разчита. Да може да остане сам със себе си, но не и в самота. В това, много хора виждат щастието. За да е спокоен, човек трябва да е минал през много трудности. Да се е сблъсквал с предателства, лъжи. Да е падал по път, който отстрани е изглеждал равен. Да е дарявал сърцето си на човек, който се е подиграл с него. Да е изпитвал студ, когато привидно е било слънчево. Едва тогава ще разбере, колко е хубаво да остане в състояние, в което няма да се бори за нищо и за никого. Да седне спокойно, без да очаква, без да мисли дори. В миг на безвремие. В спокойствие.
Дори се чуди, как е възможно да не прави нищо, а да се постига толкова трудно да остане спокоен?
Има и такива хора, които близките им са осигурили материално обезпечение. Дават всичко, за да бъдат спокойни. Да не се натоварват, да не се мъчат в живота и да имат всичко, от което се нуждаят. Но липсата на адреаналин, кара един задоволен човек да търси тръпката в неща, които често го водят до съсипващи за него постъпки. Така те често попадат в зависимости, от които страдат и семействата им. Защото спокойствието в бита не означава, че и душата е спокойна. Тя винаги търси. И ако сблъсквалият се с трудностите човек всеки ден открива част от доброто в хората, то на другите, на които им е поднесено на тепсия, усилията им се превръщат в завист и злоба. А това разяжда. И се губи способността да се обича.
Всички се стремят към спокойствието. Но някои хора, когато го постигнат започват да се оплакват от скука. Няма го така желаното безвремие, загубено в поривите да се оглеждат в това, какво правят другите. А за да си спокоен, би трябвало да не се бъркаш в живота на когото и да е, стига да не те помоли. И да разбереш, че си му нужен.
Да се прибереш вкъщи. Да те чакат. Да останеш със себе си, но не в самота.
Дори навън да се чувстваш така, сякаш си на познато място и да усещаш уют.
Да се чувстваш добре в дрехите си, в мислите си и с тези, които си допуснал в сърцето си.
Да знаеш, че си им нужен.
Да сме здрави. Аз, ти и любимите ни хора.
Това е спокойствието.

Явор Перфанов©
15.11.2020 г.
Г. Оряховица

Разказът е от «Темата на Явор Перфанов»®

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

+1
06:12
370
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!