Свърши
Свърши
Свърши,
и тъгата, и всичко, което
на живота клоните кърши.
И след дъжд,
колко е ясно небето.
Вдишвам,
и в мен се връща детето.
С поглед наивен, в чисти очи,
да прегърне готово, горещи лъчи,
Без страх от огъня, който гори,
топлина ще усети и не ще го боли.
Свърши тъгата.
И се случи, така изведнъж.
Просто посрещнах деня, без да очаквам,
защото съм силен, защото съм мъж.
А тези, които умеят да пишат,
ето перо, да споделят тъгата.
Да рисуват с думи, как силно обичат,
а няма кой да им хване ръката.
А аз вече нямам молив,
и мога да дишам с пълни гърди.
Не тежи, не боли, и съм щастлив,
както надявам се, че си и ти.
Свърши.
Явор Перфанов
25.06.2020 г.
Г. Оряховица
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!
Возвращение
Потеснилась уставшая грусть
На подломленной жизненной ветке.
Дождь читает стихи наизусть…
Стоит вслушаться — образы метки.
По душе протянув сквозняком
Нити памяти, вклинилась в сердце
Светом ликов старинных икон
Безмятежность невинности детства.
И приливом загадочных сил
Этот миг словно ознаменован.
Я у Бога побед не просил,
Не просил и чего-то иного…
Значит ли, что сегодня я сам
Пересилил свою же усталость?
Счастье свет стал подарком глазам
И восторгами жизнь рассиялась.
Паутин утончённый узор
У дыханья вблизи оживает…
А нетленной любви колесо
Катит жизнь вдоль обрыва у края.
Все дороги земли для меня
Только повод искать направлений.
Боли груз и обид полынья
Не страшны. Я сегодня сильнее.
Карандаш мой отточен судьбой,
И листок под рукой найдётся.
Я иду по стихам за тобой
В память… там приоткрыто оконце.
— Спасибо)