Топлината на една мечта

Топлината на една мечта Георги беше пенсионер. От няколко години живееше на село. Далеч от шума на града, но близо до своите корени. Нямаше деца. Отдавна се бяха разделили със съпругата си. Излизаше сутрин рано, разхождаше се. отиваше до двата язовира на края на селото. Оставаше със спомените от младежките години. Срещаше по пътя свои съученици и съселяни. Поздравяваха се. Разменяха няколко думи и се разделяха. За четиридесет години работа във фабриката в близкия град, Георги получаваше малка пенсия. Живееше скромно. Парите му стигаха за най-необходимите неща. За храна, за тока, водата и телефона, които плащаше в края на месеца. С годините, възрастният мъж се променяше. Променяха се и мечтите му. Те ставаха все по-малко и по-земни и осъществими. От малък имаше страст. Толкова силна, че изгаряше гърдите му всеки ден. Той не бе общителен. Затворен в себе си, живееше в свой свят, където се чувстваше добре. Обичаше да пише. Всяка една преживяна емоция, всяко влюбване, нараняване, радост и тъга, Георги изливаше на белия лист. Пишеше до късно през нощта и пазеше всичко, подредено в папки. След като се бе върнал на село, той имаше време за всичко. Отговаряше на въпроси, които са го интересували в предишните години. С всеки изминал ден, възрастният мъж потъваше в своите спомени. Тъгата го задушаваше, а самотата, често предизвикваше сълзи в очите му. Успокояваше се, като си казваше, че е благодарен на съдбата, за това, че му е дала шанс да живее дълго и да разбира всяко нещо, което му се бе случвало. А в гърдите му се бе свила на топка мечта, която не му даваше и миг покой. Като всеки човек, Георги искаше да остави следа след себе си. Да събере разказите си, описаните случки и впечатления и да ги издаде в книга. Пресмяташе, как от пенсията си да задели пари, за да плати за печата. Мислеше и през деня, и през нощта. Беше вече септември, месец, в който обиновено през други години, той вземаше отделените си пари и си купуваше дърва. Може би топлата есен му даваше кураж и той бе решил тези пари да отидат за издаването на книга. Книгата на неговия живот. Намери издател, прати парите по пощата, заедно с разказите си и му оставаше само да чака денят, в който рожбата му щеше да пристигне в дома му. Георги бе непоправим оптимист. Той вярваше, че бе постъпил правилно. Казваше си, че няма невъзможни неща и все ще намери пари за дърва, дори едва, когато дойде студа. След няколко седмици получи съобщение, че има колет. Отиде до пощата в града. С треперещи ръце се разписа на бланката за това, че бе получил пратката и се прибра в дома си. Каква радост, колко щастие имаше в очите му. Когато отвори кашона, грижливо опакован, Георги се разплака от умиление. Толкова много бройки от книгата, която той бе писал през целия си живот. Навън вече беше студено. Листата бяха опадали. Ветровете се събираха около къщите в малкото село. Възрастният мъж се завиваше с две одеала и препрочиташе своите разкази. Така вечер след вечер, ден след ден, студът бе станал непоносим. Колкото бе студено навън, толкова беше и в къщата на Георги. Той оставяше книгата, хранеше се бързо и отново се завиваше с одеалата. Четеше, но си сменяше ръцете, като прибираше замръзналата под завивката. Една вечер, той се отви, стана от леглото. Приближи се до кашона с книгите. Занесе го до стола пред камината и седна. Отвори големия пакет. Отвори и вратичката на отдавна негорялата камина. Усмихна се. Взе кибрит. Разгърна една от книгите. Прочете първият разказ. Драсна клечката по кибрита и я доближи до корицата. Огънят докосна корицата, а след нея и другите страници. Сложи я в камината. Докато гореше взе втора книжка и прочете следващият разказ. След което я остави при първата. И така, една по една книгите се сляха в голям пламък, който се отразяваше в очите на Георги. Стаята се затопляше. Въздухът носеше уюта на топлината на дома. А Георги се усмихваше. Беше сбъднал мечтата си. А сега, тя го и топлеше. Искаше да види живота си, събран между две корици. Долепени страници с хубаво и лошо, с любов и разочарование. И бе разбрал, че след човека нищо друго не остава, освен добротата, която е носил. Седнал пред камината, Георги се радваше на топлината.Може би и тя щеше да свърши, но той бе оптимист, че ще има утре. Че бъдещето е по-добро. Че най-важното е да се наслаждава на това, което му се случва днес.Топлината изпълваше малката стая и докосваше сърцето му.Топлината на книгата, която бе писал през всичките тези години.Явор Перфанов08.12.2019 г.Г.Оряховица:)