Тръгвам завинаги

Тръгвам завинаги

Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.
Има ли смисъл назад да се връщам,
да събирам с шепи спомени, минало?
Със свито сърце тъга да прегръщам,
вече го няма, което е имало.
Ще си тръгна завинаги по път непознат,
за живот без тъга съм вече готов.
Щом няма назад, е красив този свят,
щастлив е човекът и с капка любов.
Явор Перфанов
Ухожу навсегда
Я такой человек — навсегда ухожу,
Если нет больше страсти огня.
Я про хрупкое сердце тебе расскажу,
Ведь не камень оно у меня.
Нет, не стоит потухший огонь ворошить,
Собирать горький пепел потерь.
Я не буду мечтами о прожитом жить.
Ты меня не узнаешь теперь!
В новый путь я отправлюсь без груза печали,
Я готов все дороги пройти.
Я люблю этот мир, как ребенок в начале,
Мне хватает и капли любви!
Превод: Светлана Гордеева

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

+2
13:18
308
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!