Уикенд

Почивните дни, това е времето, в което можем да каже неща, за които сме нямали време през седмицата.

Всъщност, време има за всичко.

Разказ от книгата ми «Бримките на живота».

:)

Уикенд

— Обичам те! — каза тя.
Аз я погледнах. Колко е красива! Усмихнах се и продължих да завивам едно разхлабено болтче. Почивен ден е и сме си у дома. Всеки от нас си имаше задължения и си вършеше работата. Не бързахме за никъде.
— Обичам те! — отново каза тя.
Приближих се до нея, целунах я. Сякаш слънцето погали устните ми в този януарски ден. Тя ме погледна в очите и прошепна:
— Много те обичам. Липсват ми тези часове, в които сме заедно. Ти не ме ли обичаш?
Хванах я за ръката. Усещах как трепери цялото ѝ тяло. Колко чувства се криеха в него.
— Знаеш, че те обичам, мила. — казах аз.
Слънцето, което ме погали, вече грееше в очите ѝ.
— Големи хора сме, зрели. Любовта е за младите, за тези, които не знаят какво искат. Затова изпитват и болка. На нас ни стига да имаме обич и да я доказваме всеки ден, като си подаряваме топлинка.
Любимата ми жена се усмихна. Пуснах ръката ѝ и дозавих болтчето. Започнах да оглеждам стаята. Може би се страхувах, да не би да има напукано по стените от толкова много топлина между нас. Нямаше пукнатини. Явно домът ни беше здрав. Приятелката ми чистеше. Тя винаги почваше от прозорците. Искаше да има много светлина. Виждаше прах там, където аз не подозирах и че има. Както в несподелените думи, в тишината и в умората. Така неусетно мина денят. Докато си измия ръцете, моята любима бе подредила масата. Колко е хубаво. Нищо, че сме само двама. Топлината има нужда от красота. Чиста покривка, а отгоре лъжица, вилица, салфетка. Две чаши с вино и чинии, пълни с вкусна храна. Седнах на стола и чаках това прекрасно създание да дойде при мен. Загледах се в ъглите на стаята. Колко е трудно от четири прави ъгъла да направиш свят от цветовете на красивата обич. Колко е скъпо това, топлината да не бяга при паяците, а да остане в сърцата ни. Съжалявам, че не ѝ казвах така жадуваните от моето момиче думи. Ето, готова е. С вълшебна усмивка, тя отваря вратата, влиза в стаята и сяда до мен.
— Наздраве! — каза тя.
— Наздраве!
Очите ми се насълзиха. Колко е хубаво. Усмихнах се. И повторих, така както тя своето " обичам те":
— Наздраве, мила! За уикендите, които ми дават възможност да бъда с теб. Ти си моят свят, ти си моята топлина. Сърцето ми бие за теб!

Явор Перфанов

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

0
05:34
356
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!