умора

уморих се да те сънувам
и да спя в окоп
над мен да свирят куршуми

уморих се да те сънувам
и да живея на фронта
от оловни съдби

уморих се да те сънувам
и да чувам команди
напред и в атака без смисъл

другарите падат
а нашия Бог
е първата жертва
уморих се да те сънувам
в облачни нощи
дъжд да мие калта
натрупана с години
живот на фронта
по моята съдба

уморих се да те сънувам
но пък когато не те сънувам
възкресявам в молитвите си Бог
и търся бяла светлина

уморих се…
каската свалям
събличам мундира
и тръгвам под трясъка
на вражите залпове
гол и уверен напред
само малко метал
мигновена болка
и кръв ще плисне от мене
умората бавно изтича в калта
и избледнява светлината в очите ми
сега ще разбера
колко мъртъв е Бог
но умирам щастлив…
сънувам те

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

+1
18:38
373
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!