Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов! Загрузка...
0
Tatyana Antonova
Наши авторы
- Рейтинг: 0
- Последний визит: 5 лет назад
- Регистрация: 5 лет назад
Анкета
Город:
Шумен
Возраст:
63 года
Предпочтения
Любимая музыка:
Mozart, Beinsa Douno, bulgarian folklore
О себе
Член на Дружеството на писателите в гр. Шумен. Автор на три стихосбирки "Невъплътена като вик от спомен" (1998), "В кръга на вечността" (2003), , "Светлинки" (2013).
Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов! 
Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов! Загрузка...
Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов! Загрузка...
Литературный клуб «Писатели за Добро» поздравляет Вас с днём рождения и желает творческих успехов! Загрузка...
х х х
Нямам ръце.
Нямам очи.
Тяло нямам.
Аз съм душа.
Огън, на който изгарят
всички дребни илюзии
като вестници стари,
всички нелепи измислици
за розовия цвят на света.
Ръцете си дадох
на бездомните
да докоснат свойта утеха,
очите си дадох
на безсънните-
да видят
безконечния сън на живота,
а тялото — оставих да се пръсне
в частици
трепетно очакване
на бъдното.
х х х
Цъфти в черешови градини мойто слънце
и по баирите изправя пламнал гръб,
небесната пътека синьо зрънце
посява тиха есен за изпът.
А листопадът мек и привечерен
протяга пръсти да ме причести,
един забравен лъч докоснах с устни
и заваляха есенни звезди.
Попитах залеза самотен ли е още
и заедно затворихме очи.
Х Х Х
МОИТЕ ДУМИ – неми пристанища
зъзнат в мъгливия студ на брега,
скитат се, молят се, вярват на ангели,
пишат песни за любовта.
Чертаят в пясъка спомени,
прииждат вълна след вълна,
само пяна – и чайки самотни
ще дочакат изгрева на деня.
Нямам ръце.
Нямам очи.
Тяло нямам.
Аз съм душа.
Огън, на който изгарят
всички дребни илюзии
като вестници стари,
всички нелепи измислици
за розовия цвят на света.
Ръцете си дадох
на бездомните
да докоснат свойта утеха,
очите си дадох
на безсънните-
да видят
безконечния сън на живота,
а тялото — оставих да се пръсне
в частици
трепетно очакване
на бъдното.
х х х
Цъфти в черешови градини мойто слънце
и по баирите изправя пламнал гръб,
небесната пътека синьо зрънце
посява тиха есен за изпът.
А листопадът мек и привечерен
протяга пръсти да ме причести,
един забравен лъч докоснах с устни
и заваляха есенни звезди.
Попитах залеза самотен ли е още
и заедно затворихме очи.
Х Х Х
МОИТЕ ДУМИ – неми пристанища
зъзнат в мъгливия студ на брега,
скитат се, молят се, вярват на ангели,
пишат песни за любовта.
Чертаят в пясъка спомени,
прииждат вълна след вълна,
само пяна – и чайки самотни
ще дочакат изгрева на деня.
Загрузка...