Злобата

Злобата

Човек никога не е доволен от това, което има. Не се радва на своите изгреви и залези, на блзиките си хора, дори на работата и парите, които получава. Стреми се към нещата, които имат другите хора. За да стигне до сбъдване, са му нужни много усилия, а хората го правят с лекота. Не съзнава, че дори да постигне това, може и да не издържи на отговорността и никога не изпитва щастие. Не се чувства добре в кожата си. Изтощава се. Умората навлиза постепенно в тялото и не му се прави нищо. Това безсилие е злобата. Тя не се вижда от човека, който я прилага. Усеща се от околните. За него си е начин на поведение, с което той иска да се покаже, че е с една идея повече от другите. Драска с нокти дори по каменистия път, само и само да се доближи до нещ, което не е за него. И всичко това се случва докато щастието живее наблизо. Толкова наблизо, че злобният човек не чува пулса му. Злобата е храна за неуверените хора. Знаят, че са като комарите. Хапят, хранят се, но с ясното съзнание, че това може да ги убие. Причиняват неудобство на тези към които насочват жилата си, но то е само временно. Трае толкова, колкото е нужно те да се отдръпнат от него. Злобният човек се усмихва само тогава, когато някой страда. Мисли, че щом го е спънал, изправянето е невъзможно. Ценностите му са се принизили до това, че е доволен, ако някой е забавил своя ход и стои на едно място заедно с него. И това го прави радостен. Вместо да има планове и мечти, амбициите му са единствено да спре другите да вървят напред.
Злобата е механизъм, от тези, в които има една част повредена и тормози цялата машина. Като зъбно колело, което се движи с бързи обороти, но устройството не работи. Изтощено, от яд и агресия, накрая се чупят и зъбите и се оказва в боклука на обществото.
Злобният човек разбира с времето, колко красиви неща е пропуснал в живота си. Не е виждал кой го обича, макар и всеки ден да му е било доказвано. Гонил е любовта на безразлични към него хора. И безсилието му го е довело до ненужен за никого гняв. Не са му стигали уважението и обичта на блзиките му. Смятал това за даденост и си е губил времето с мними приятели и е споделял съкровени неща с тях. А това, през цялото време се е събирало незъзнателно в сърцето му и е разяждало чистата душа. Стига се до безсилието, което е довело злобата.
Злобата съсипва здравето на човека. Тя действа както на психиката, така и на тялото. Злобните хора не се чувстват здрави, дори да пращят от здраве. Нямат нужното спокойствие за един пълноценен живот.
Да оставим злобата настрани. Да се радваме на това, което имаме. Да обикнем тези, които ни обичат.
Защото животът е любов и в него място за злоба няма.

Явор Перфанов
28.06.2020 г.
Г. Оряховица