Малка зимна приказка

Снежинки като рой светулки
сред тъмното се завъртяха.
И на ушите две висулки
от перлен наниз заблестяха.

Във пазвата на мрака черен
коли препускат най-свирепи,
а аз събирам сняг вечерен
на топло в сухите си шепи.

От ветровете ли, от що ли
ми иде пак да залудувам.
С едва напъпила магнолия
във въздуха да затанцувам...

А пък снежинките звънливо
в милувка с жиците запяват.
И аз разбрах, така щастлива,
че и снегът опиянява.

Румяна Пелова