Часть осени

Явор Перфанов

Перевод с болгарского: Светлана Гордеева

Част от есента

Да си част от красивата есен,
това е повече от велико.
Падат листа, от акорди от песен,
изпята за теб, нежно и тихо.

И слънцето вече, силно не пари,
топли птици, хора, добри музиканти.
Гали сърцата на млади и стари,
щом обичат, имат таланти.

И аз като част от пъстрата есен,
разходих се днес, рано в неделя.
На всички желая, един ден чудесен,
и всеки да има какво да споделя!

20.10.2019 г.

Часть осени
Раствориться в золоте осени,
И кружиться под музыку с листьями
Вместе с нотами, вместе с песнями,
Что тебе сочиняю я мысленно.

Солнце нам достается всем даром,
Дарят людям тепло музыканты,
Птицам, людям, влюбленным и старым:
Без любви не бывает таланта.

И как часть этой музыки осени
В это утро я шел, в воскресенье.
По аллее, по небу, по просеке...
И делился своим вдохновением.

В миг на забрава

Никой не е длъжен да мисли за мен,
нито е нужно все да го прави.
Идва нощ, а след нея и ден,
толкова лесно е да ме забрави.

В живота има място за всички,
Бог не оставя никого сам.
Щом няма хора, до мен ще са птички,
ако ме няма тук, ще съм някъде там.

А сърцето, самотата какво е, не знае,
влюбено вечно, за обич копнее.
Щом срещне любов, неземно сияе,
такъв е живота му, така и живее.

15. 11.2019 г.

Миг забвения
И пусть никто не вспомнит обо мне,
Никто не должен помнить, не обязан.
В глухую ночь, при самом ясном дне
Никто не вспомнит обо мне ни разу.

И все же, одиночества печать
Не для меня, я ни один на свете.
Бог может каждого из нас обнять
Об этом будут птицы щебетать мне.

Влюбленный же, конечно, не поймет,
Что значит тосковать и ждать ответа.
Любви он жаждет, этим лишь живет,
Сияя неземным и теплым светом.
 

Времето
Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.

Но как, когато сърцето ми иска,
да бъде обичано и да обича.
И срещна душа, на душата ми близка,
която силно да ме привлича.

Но времето никога нищо не връща,
нито любов, нито години.
Важен е който днес ни прегръща,
и рисува в живота ни чудни картини.
09.10.2019 г.

Время
Когда пройдет немного время,
забавно будет вспоминать
мою печаль, в какой теперь я.
И молодость напрасно звать.

Сейчас трепещет мое сердце
в готовности любимым быть.
И есть душа на белом свете,
которую готов любить.

Бег времени неумолимый
и не вернуть прошедших лет.
Цените же своих любимых,
что освещают этот свет.

Чуждите улици

След толкова време днес те познах,
на улица чужда за любовта ни.
Погледнах в очите ти, отново там бях,
пазех дъха ти в своите длани.

Там, до сърцето ти близо, моето спрях,
усетих, как заедно двете туптяха.
А чуждите улици, забравих за тях,
нашата обич, има си стряха.

Не са думите както преди,
искрящи до блясък, с огън изричани.
Но в сърцата ни още има следи,
от дните, в които били сме обичани.

След време, отново ще те позная,
когато те срещна на пътя, случайно.
Чуждата улица почва от края,
а любовта, пазим в сърцата си, тайно.

05.11.2019 г.

Чужие улицы
На улице тебя я встретил.
Хоть столько лет уже прошло,
Меня ты помнишь, я заметил 
Во взгляде прошлого тепло.

И сердце замерло в волнении:
Мы снова будто бы вдвоем.
И страх, и трепет, и сомненья.
По улицам чужим идем.

Мы не промолвили ни слова,
Но я почувствовал сейчас,
Что между нами вспыхнул снова
Огонь, что в сердце не погас.

Тебя всегда в толпе узнаю,
Когда случайно на пути
Тебя я снова повстречаю
И мимо не смогу пройти.

Есенна вечер

Ето, догарят последни лъчи,
и слънцето в своя дом се завръща.
Есенна вечер е, нежно звучи,
песен, която топло прегръща.

Звездите идват заедно с мрака,
да не бъде на тъмно нашият свят.
Някъде, някой, някого чака,
но не в самота, а в есенен цвят.

И както звездите се срещат с луната,
така и човекът с любимите хора сияе.
Есенна вечер, небето свири соната,
топло е, всеки от нас ще признае.

06.11.2019 г.

Осенний вечер
Блеснул прощальный луч заката
И солнце спряталось в свой дом.
Всё музыкой ночной объято
И льется музыка теплом.

Развеяв темноту земную,
Сияют звезды свысока.
И тем, кто душу ждет родную,
И тем кто одинок пока.

Сияют лик луны и звезды,
Как лица тех, что влюблены.
Осенний вечер теплый поздний
Всем дарит музыку луны.

Среброто в косите

Днес, когато косите ми дом са на сиво сребро,
в красивата есен, до слепота, което блести.
Животът дари ме с душа да правя добро,
без да искам да ми се плати.

В щастие, болка, радост, тъга,
сърцето да търси сродно не спира.
И когато мине след дъжд под дъга,
вижда, че там любовта се намира.

На сребро, което в косите прилича
е листопад на минали дни.
Едно е сърцето, за много обича,
и в любовта, до последно гори.

Серебро на висках
Когда  виски покрыты серебром
И осень жизни так пронзительно сияет,
Жизнь, дай мне мудрости творить добро,
Ни благодарности, ни платы не желая. 

И сердце мудрое искать не перестанет
Мук, радости, печали и добра.
Ведь после ливней радуга сияет,
Как и любовь, из прошлого — сюда. 

И серебро, что в волосах моих сверкает,
Как ливни ноября, — итог прошедших лет.
Но сердце мудрое любить не перестанет,
И пламенно гореть не перестанет, нет.

Под старите кестени
На сянка, под кестени, в парка говорят,
приятели, стари колкото тях.
Не виждат, не чуват, не спират да спорят,
а думите после обръщат на смях.

За младост в пролет, за идваща есен,
за дните, в които обичали страстно.
Когато животът им леел се в песен,
и в мрака не виждали нищо опасно.

За тяхната обич, жените красиви,
са водели битки, денем и нощем.
Но колко от тях били са щастливи,
това, никой не знае все още.

А кестенът, тихо поклаща глава,
напомня, че в този свят всичко старее.
В живота ще почнат да падат листа,
щастлив е само, който живее.
27.08.2019 г.

Под старыми каштанами
В тени под старыми каштанами

Средь парка я задумчиво стою:

Они, как и друзья, уж стали старыми,

Меня почти совсем не узнают.

За юностью весны – холодный мрак зимы.

И пролетают,  как куплеты песен,

Те дни, когда мы были влюблены

И сумрак ночи был для нас чудесен.

А за любовь красавицы сражаются,

И день, и ночь – без устали война.

Но много ли счастливых улыбается?

На тысячу, возможно, лишь одна.

Каштаны старые склоняют тихо голову

И шепчут, что стареет всё вокруг.

И чувства, как листва стареют, новые,

А счастье – миг, цени его, мой друг.

Малко преди полунощ

Няколко часа преди полунощ е,
малко преди този ден да заспи.
В моите мисли разхождаш се още,
сънят ми е там, където си ти.

Небето на две се разделя сега,
да дойдеш при мен, път ти направи.
Там, зад звездите, е скрило тъга,
част от сърцето ми в теб ще остави.

А ти, в съня ми рисуваш картина,
която ще гледам до сутринта.
Сънувам те, защото те има,
заспивам, но будна е в мен любовта.

03.11.2019 г.
 

Незадолго до полуночи

И снова ночь войдет в мой тихий дом,

И мысли о тебе в ней растворятся.

Мне не дают уснуть мечты о том,

Что ты мола бы здесь со мной остаться.

По звездному пути пройдешь ты не спеша,

Ночное небо расколов на части.

С печалью я смотрю на звезды, чуть дыша,

Я сердце подарил тебе на счастье.

Приснись мне, чтобы я мог до утра

Смотреть прекрасные картины.

Я засыпаю с поцелуем на устах,

В любовной неге просыпаюсь дивной. 

С пианото

Докоснах десет любими клавиша,
с пръсти, изкривени от труд.
Под тях, в акорда минорен въздиша,
пиано, в дървено тяло, а душата му-звук.

Тази песен изсвирихме двама,
пригласяше хор от самотни стени.
Малко бе тъжна, напомняше драма,
с актьори — безмълвни мъже и жени.

Стаята празна, нямаше хора,
с пианото свирихме нашата песен.
Забравих болка, тъга и умора,
погледнах навън — магия от есен.

11.11.2019 г.
 

С пианино
Мои натруженные руки

Коснулись клавиш не спеша,

И полились фонтаном звуки -

У пианино есть душа.

Так ноты музыку сплетали,

Стонали стены, словно хор,

Об одиночестве, печали,

О драме бесполезных  ссор.

Мелькала клавиш пантомима

И я увлекся нот игрой.

Нас было двое: пианино

И я, да осени покой.

Майчина обич

Мама е плакала някога тайно от мен,
до късно в нощта, да си дойда ме чакала.
Разминавах се с нея, с поглед студен,
заспивах, а после отново е плакала.

Защо чак сега разбирам това,
когато не мога да я прегърна.
Вече рано се връщам, но заспивам с тъга,
че не мога назад нищо да върна.

Ако беше тук, щеше да каже,
че майчина обич няма умора.
Че синът ѝ от всичко в света е най-важен,
и е щастлива да бъде опора.

Ако знаеш, как липсва твоето рамо,
на което главата си вечер да скланям.
Рано се връщам, спокойно, мамо,
пред твоята обич, днес се прекланям.

14.11.2019 г.

Любовь матери
Однажды мама плакала тайком,
Ждала меня и не ложилась спать.
А я пришел во взгляде с холодком,
Заснул, а мама плакала опять.

Зачем мне это вспомнилось сейчас, 
Когда просить прощенья невозможно.
Пришел домой, еще не поздний час,
Но некого обнять, раскаиваться поздно.

Она бы мне сказала, будь со мной,
Что сердце матери усталости не знает.
Что сын — важней всего и в жизни той
О счастье сына только лишь мечтает.
 
Ах, как к тебе хотел бы прикоснуться,

Тихонько прислониться к твоему плечу.
Вот, мама, я пришел пораньше, не волнуйся. 
И у тебя прощения попросить хочу.