Николай Лилиев О Господи, благослови же ночь

***

О Господи, благослови же ночь

Скитальца, своего ты сына –

Ни имени, ни родины, ни тына –

Проклятия и горе превозмочь.

И он стоит с молитвой на устах,

Уставший, ждёт, что кто-нибудь раскроет

Ворота сада звёздного простора –

средь звёзд Твоя сияет чистота.

Он тянет руки без греха свои,

он отдаёт доспехи с поля брани,

несбывшиеся все свои желанья

И сердце, что разбито на куски.

Благослови его в тот тёмный час,

Веди в дубраву, где его томленье

и тихое прощение в забвенье,

где он услышит, наконец, Твой глас!

И тихою вечернею волной

укроется всё мрачное унынье,

И вознесётся песня, чтоб отныне

Сияла благодарностью святой.

***

О господи, благослови нощта

на своя син без име, без родина,

осъден безутешно да проклина

сред глухите падини на скръбта.

Той спира сам с молитва на уста

и морен чака някой да разтвори

градината на звездните простори

сред блясъка на твойта чистота.

Протяга нецелунати ръце

и слага своите доспехи бранни,

и своите несбъднати желания,

и своето пронизано сърце.

Благослови го в тоя тъмен час

и изведи го в морната дъбрава

на тиха и прощаваща забрава,

отгдето той ще чува твоя глас!

И с тихите вълни на вечерта,

които мрачината ще погребе,

ще се възема, грейнала, към тебе

на свята благодарност песента.

Не возражаю против объективной критики:
Да

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

+1
11:36
206
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!