Чакалнята

Чакалнята

    В една ЖП гара, можеш да видиш всякакви хора. И бедни, и богати, и здрави, и сакати. Срещаш и влюбени, и самотни хора. Но всеки един е там с надежда, че ще стигне до мястото, към което е тръгнал. В чакалнята има и изпращачи, и посрещачи. Виждат се и закъснели пътници, но никой от тях не е отчаян, защото знае, че дори да изпусне влак, има следващ, който ще го отведе към желаното място. Човешкият живот е като гара. Минават стотици хора през него, но никой не остава за дълго. Дори още по-лошо е, че хората, които са били в сърцето ти, предварително са знаели, че отиват другаде. Но те заблуждават и ти се превръщаш просто в една чакалня, в която нищо не е постоянно. Влизат в душата ти с обувки, с които ходят навсякъде. Цапат с кал, в която са затъвали, надяват се да се изтрият в теб. И след като се изчистят търкайки краката си в твоите чувства, най-безцеремонно те изоставят и хващат някой влак. Понякога се връщат, друг път остават в далечни градове или села. И в двата случая са взели нещо от сърцето ти. Откраднали са времето, в което сте били заедно. А то е безценно, защото никой, никога не може да ти го върне. Често влаковете имат закъснения. Те са тягостни и изнервящи. Както и в живота, когато вече няма какво да си кажете, а сте започнали връзката си с големи очаквания. А когато злоба и скандали влизат между вагоните, тогава съдбата дърпа внезапната спирачка и влакът спира. И ето, че същите хора минават през теб отново. Някак стреснати от аварията, гузни, че са те напуснали, с оправдания, които казват, за да се умилостивиш и да ги пуснеш отново. Такива хора живеят с нагласата, че могат да нараняват всеки, а и че другите са длъжни да им простят. Чакалнята е временен дом за случайни пътници. А гарата е влюбена в своите перони. Те са чувствата, които няма да я напуснат никога. Приемат хората, изпращат ги, и когато влаковете заминат, остават само железните релси. Ръцете, които прегръщат всеки пътник, краката, които го изхвърлят от живота ти.
Е, това за мен е една ЖП гара. Също като в живота. Много хора, всеки за кратко. Цапат, чупят и заминават. Чакалнята е голямото топло сърце на човек, посрещнал и изпратил стотици хора.

Явор Перфанов