Дискретността

Дискретността

-Беше ми много приятно! Кафето с теб е прекасно изживян миг. Може ли да те помоля само, да не казваш на никого! Не се крия, аз няма пред кого, но се страхувам да не тръгнат слухове.
Това е тайната. Пазим я, за да не разберат другите. Чувстваме се толкова значими, че си мислим, за това, как всички ни гледат и обсъждат. Всъщност, всеки си гледа живота и дори не ни забелязва. А когато не ни обръщат внимание, ние веднага обвиняваме хората, че ни завиждат и са пълни със злоба към нас. Слагаме слънчевите очила и не допускаме да видят очите ни. А само така, човек може да достигне до чистата душа. Какво по-хубаво от това да чуеш искрени думи! Да не се напрягаш, за да разбираш смисъла им. Истината е единственото нещо, което дори и голо, не е цинично, нито срамно. Напротив, излъчва цялата си красота и носи спокойствие и доверие. Не е нужно да се увличаш в далечни течения, за да разбираш душата на човек. Стига ти само, да намериш този, който има смелостта да изрича всичко, което мисли. Без намеци, без дискретни подмятания и завоалирани думи. Може би не разбираме, че когато сме директни, спестяваме време, което можем да използваме за обичане.
Когато се прикриваме, ние задържаме своите чувства. А това е като водата. Застои ли се, тя помътнява и вече не е бистра. Предизвикваме страх дори и в хората, които ни обичат. Те не могат да видят дъното на душата, където се крие най-съкровеното, нашата обич. Не виждат и опасните дупки, изкопани от разочарования от предишни влюбвания. И може отново да бъдем наранени. По този начин ние се обричаме на това да се затваряме в себе си. Да изискваме от другите хора сами да разберат какво усещаме и чувстваме. Понякога им се сърдим, че не влизат достатъчно дълбоко и не ни разбират. И чак, когато се удавят в невидима дупка, унесени от подводно течение, тогава разбираме, че вината е изцяло в нас.
Дискретността е онази дреха, която още като я купиш знаеш, че не няма да ти донесе комфорт, когато я обличаш. Но я вземаш, за да не биеш на очи. Да минаваш незабелязано. И всичко казано, почувствано и изпитано да остане тайна. Скрито в дрехата и изпрано и скрито. Да не видят хората. А всъщност на тях не им е до твоите възвишени мисли. Мислиш си, че очите им са насочени към теб и криеш това, което е в сърцето ти. Даваш ли си сметка, че така изтърваш голямата любов и оставаш да се топллиш с тайната си? Може би имаш нужда от това и точно там ти е тръпката. Загадъчността и прикриването на най-съкровеното. На всичко, което не се вижда. И страдаш. Оплакваш се, че не те разбират. Упрекваш хората, че са виновни за всичко, което ти се случва. Не бива. Никой не е врачка, че да те разгадае и да знае какво мислиш.
Няма нищо по-хубаво от чистотата и искреността. Това, което ти е в сърцето, да се приема от хората, да не се крие. Да се изричат съкровени неща, дори публично.Защото са красиво изживяни мигове, които няма да се върнат никога. И никой няма да те похвали, щом разбере, че са били скрити от теб. Колкото по-дълбоко криеш чувствата си, толкова по-късно ще ги открие човекът към когото са насочени.
И е хубаво да знаеш, че щом е тайна, тя все някога ще бъде разкрита. Загубено е времето, в което си я пазил. А дискретността те отдалечава от първичността на живота, което го прави истински.

Явор Перфанов