Домашното насилие

     Когато чуем, че някъде има домашно насилие, повечето от нас си представят, как по-силната половинка от една двойка пребива и малтретира своя партньор. Мъжът бие жената. Обръщаме се настрани, навеждаме глава и се молим да не попаднем в такава грозна ситуация. Тя не само е неприятна, но и страшна. Такива хора си личат отдалеч. И насилникът и жертвата отблъскват другите и попадат в капана на изолиране от обществото. И на никого не му минава на ум, че преди известно време това са били влюбени един в друг момче и момиче. Че са имали мечти и планове за бъдещето. Представяли са си как ще събират пари да си обзаведат свой собствен дом. Как ще ходят на почивка с бъдещите си деца. Уют, спокойствие, комфорт и топлина в тази непреходна ценност семейството. И изведнъж, след няколко години съвместен живот, всичко рухва. В дома нахлува тишина, който се превръща в мълчание. И като след всяко внезапно затишие излиза буря. Ураган, който повлича всички чувства на обич и ги захвърля в далечни земи. И оставя само светкавици и гръмотевици. И мълниите поразяват този, кото е по-слабият в семейството. Нанасят белези. И физически, и душевни. И всички те остават травма за цял живот. Единственият начин за спасение е да се прекрати това насилие. Двойката да се раздели и всеки да поеме своя път, за да търси щастието. Но понякога, а и доста често това се оказва не толкова лесно. Въпреки, че очакват тормоз от партньора си, жените търпят. Успокояват се, че го правят в името на децата и на семейството. А и да не говорят хората. Един, два шамара според тях по-лесно се изтърпяват, отколкото наведената глава след шушуканията на комшиите. И жертвите не усещат как в насилие и срам минават най-хубавите им години. Не си дават сметка, че никой няма да ги похвали за стоицизма и търпението им. Че с кроткото си поведение, те правят своя насилник уверен и предизвикват още по-голям гняв и злоба. И така, докато остареят, ако изобщо стигнат до достолепна възраст.

Домашното насилие не бива да се свързва само с побоища и заплахи. Нито с това, че непременно трябва да се осъществява от мъжа към жената. То може да е и обстановката в собствения дом. Липсата на уважение и доверие. Когато един човек изпадне в ситуация да не му се прибира след тежък работен ден, защото знае, че вкъщи ще срещне хладна завеса, това също е насилие. Умората от работата намалява споделянето, говоренето и показването на топло отношение към партньора. И макар и да го има дълбоко в сърцето си, той не го изразява. Започват натяквания. Дават се за пример други семейства, как си говорят, как се закачат и излъчват любов. И това затваря вратата към сърцето. Мъчат се да говорят, но думите не излизат. Изпитва се непринудена неприазън. И двамата започват да търсят обич и уважение извън семейството, което никога няма да бъде същото, каквото е било отначало.

От влошените отношения на родителите страдат и децата. Те го изживявам може би много по-силно отколкото майката и бащата. Но го крият. Стават затворени. Появява се завист към техни съученици и приятели, които живеят в топлина и комфорт. Развалят си успеха в училище и всичко това избива в неща, които могат да им навредят за цял живот. Това, едно дете да порастне преждевременно и да няма детство е грях и също е домашно насилие.

Няма невъзможни неща. Няма и непоправими щом сме живи и здрави. Всичко може да се преодолее. Хората са различни и невинаги се получава успешна двойка след като е имало привличане. И ако това свърши, когато насилието започне, тогава няма да има нито жертва, нито насилник. Няма толкова слаб човек, който да е зависим от своя палач, за да не може да се справи. А ако не е в състояние, ако сподели с близки или приятели, винаги ще има кой да му помогне. Не бива да таи всичко в себе си, защото това го срива и здравословно.

Животът е за това, за да му се радваме. Достатъчно страдаме от бедствия, катаклизми и икономически катастрофи, за да си позволим и в собствения си дом да намираме насилие, мълчание и тишина. Да бъде силен и груб може всеки и то без усилие. Но да сме разумни трябват и сърце, и душа, и да вярваме, че всичко между двама човека зависи от самите тях.

Явор Перфанов©

19.07.2020 г.

Г. Оряховица

Разказът е от «Темата на Явор Перфанов»®

<img height=«16» width=«16» alt="