Думата
Думата
Тя остана неразбрана,
нито чута, ни видяна,
тази дума, от нас изречена за нас.
Толкова тихо, в шепот едва,
и двамата, сякаш на себе си казали,
а тръгнали нанякъде след час или два,
щастливите мигове на две сме нарязали.
И тогава, отнякъде много далече,
думата чухме, един от друг двамата.
Разбрахме «Обич» бе, а след това лятната вечер,
дари ни слова, които толкова хора ги нямаха.
Явор Перфанов©
28.06.2021 г.
Г. Оряховица
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!
