Среброто в косите

Среброто в косите

Днес, когато косите ми дом са на сиво сребро,
в красивата есен, до слепота, което блести.
Животът дари ме с душа да правя добро,
без да искам да ми се плати.

В щастие, болка, радост, тъга,
сърцето да търси сродно не спира.
И когато мине след дъжд под дъга,
вижда, че там любовта се намира.

На сребро, което в косите прилича
е листопад на минали дни.
Едно е сърцето, за много обича,
и в любовта, до последно гори.

Явор Перфанов

Серебро на висках

Когда виски покрыты серебром
И осень жизни так пронзительно сияет,
Жизнь, дай мне мудрости творить добро,
Ни благодарности, ни платы не желая.

И сердце мудрое искать не перестанет
Мук, радости, печали и добра.
Ведь после ливней радуга сияет,
Как и любовь, из прошлого — сюда.

И серебро, что в волосах моих сверкает,
Как ливни ноября, — итог прошедших лет.
Но сердце мудрое любить не перестанет,
И пламенно гореть не перестанет, нет.