Леден дъх

Леден дъх

Да обличам ли днес душата със студ,
за да се чувства сърцето добре?
И когато обикна, да се правя на луд,
докато този миг все някога спре.

И да не бъда в нечий живот пак последен,
потърсен от време на време, от срам.
Около мен е студено, дъхът ми е леден,
ще замръзнат усмивките някъде там.

И сега, след хладните думи изречени,
сърцето ми вече се чувства добре.
И чувствата в лед са облечени,
а под него, любовта ми ще диша, няма да спре.

Явор Перфанов
12.07.2020 г.
Г. Оряховица