Море и огън

За дълбочината, където е нужно да търсим топлина и споделеност.

Разказ от книгата ми «Бримките на живота».
:)
Море и огън
-Тате, обичам морето, но не съм предполагал, че до него ще срещна голямата любов. — каза Стефан.
Баща му го погледна и се усмихна. Сложи едно дърво в камината и седна до сина си на големия диван и каза:
— Когато беше момче, точно на това искахме да те научим с майка ти. Да знаеш, че любов е тази обич, намерила те на място, което обичаш. А ти я търсеше на всяка цена, помниш ли?
-Да! -отговори Стефан.
Баща му се усмихна и продължи:
— С майка ти много тъгувахме, когато те виждахме, как се влюбваш, как се раздаваш. И после тези жени, в които беше влюбен си тръгваха, а ти страдаше заради несподелената любов. Но ти не ни слушаше. Явно трябваше сам да стигнеш до това, да го разбереш.
Възрастният мъж сложи още едно дърво в камината.
-Виж, момчето ми! Всеки открива любовта по свой начин. Аз, например, аз я намерих в огъня. В него се стоплих и разбрах, че топлинката е в основата на всяка обич. Така открих майка ти. Обичах я и още я обичам, макар и да не е сред нас.
Стефан погледна баща си в очите и каза:
— Морето, тате, един път е тихо, друг път е бурно. Как може да ме срещне с голямата любов, след като е толкова непостоянно? Няма ли и тя да си тръгне?
Баща му отново се усмихна и отговори:
— Да, сине! И е бурно, и е тихо. Но и е дълбоко. Само когато има дълбочина, тогава чувствата са истински. Морето е уникално. Приливът изхвърля излишния пясък и го оставя хората да го тъпчат. А отливът прибира водата и душата на морето е чиста. Там е любовта, която си заслужава.
Възрастният мъж отвори вратичката на камината и разръчка с ръжена горящите дървета. Едно въгленче падна на килима. Стоян бързо стана от дивана, взе горещия въглен и го сложи в сандъчето, в което хвърляха пепелта.
— Видя ли? — каза баща му. -Видя ли, че и при огъня има излишни неща, които той не желае да са сред пламъците и ги изхвърля? Така е и при човек, Стефчо. Махаш ненужните хора в живота си. Изчистваш всичко, което ти носи тъга и ти пречи. И виждаш, че точно тогава, голямата любов те намира. Нали момчето ми?
-Да, тате!
Стефан се усмихна, прегърна баща си и двамата се отпуснаха на мекия диван. Наслаждаваха се на топлината в спокойната неделна вечер. Всеки със своите мисли.
За дълбочината.
За топлината.
За морето.
За огъня.
За истинската любов.
Явор Перфанов

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

+1
08:37
4
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!