Мъж
Мъж
Тя е цвете красиво, а той — орех, костелив, силен, грубоват,
един до друг, но мълчат, загубили общата тема.
Всеки от тях живее в своя си свят,
дървото с мечтите си, а със самотата — чаровната хризантема.
А до тях, весел храст, с усмивката привлича,
около копняло за обич сърце се увил.
И без чувства ѝ казвал, че я обича,
и така, любовта към мъжа ѝ убил.
И когато бури бушуват, и слънце изгарящо грее,
храстът се крие, красивото цвете на стихията оставя.
Толкова ниско, от калта, грозно се смее,
и оплел невинно сърце бързо забравя.
И тогава, орехът, с благородната осанка,
приютил хризантемата още веднъж.
С листата я пазил от бури, а от жега — със своята сянка,
и разбрала, че това е истинския мъж.
Явор Перфанов
05.11.2020 г.
Г. Оряховица
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!
