Надеждата

Надеждата

    Човек никога не остава сам. И в трудните моменти, когато не смее да поиска подкрепата на приятелите си, той оцелява. Стъпва отново на крака, благодарение на онова чувство, което му дава сила, че утре ще бъде по-добре от днес. Това е надеждата. Тя е по-силна дори от любовта. Не ранява. Не затваря, а отваря врати. Не предизвиква обида и гняв, а носи лъчезарната усмивка на добротата. Сутрин се будим, надявайки се, че ще имаме един прекрасен ден. Правим си планове. Вярваме в мечтите си и щом сбъднем една, веднага грабваме друга и започваме да я следваме, докато се осъществи. Това ни радва и осмисля нашето съществуване. Вечер заспиваме с надеждата, че утре ще продължим да сбъдваме и ще вървим напред. Не знаем кой ще ни се изпречи по пътя и какво ще ни се случи. Следвайки мечтите си, ние не преценяваме опасностите и смело си поставяме цели, дори да е рисковано да ги постигаме на всяка цена. Не ни е страх благодарение на силата, която ни дава надеждата. Тя ни носи положителната енергия и оптимизъм, без които животът е труден. Учи ни на това, че всичко е преходно и минава. Да не се отчайваме когато сме гладни, защото скоро ще се нахраним. Да не губим кураж, че сме останали без пари и работа. Все някой ще ни наеме и ще ни плати, за да си посрещнем нуждите. Да не изпадаме в тъга, когато любим човек ни изостави. Трябва да сме наясно, че не сме единствени на този свят и този, когото сме обичали до полуда е напълно възможно да обикне друг, различен от нас човек. Да посрещнем това с усмивка и с благодарност, защото не знаем какво печелим, щом сме загубили нещо. Да не трупаме обида и гняв, а да запомним тази любов като един прекрасно изживан миг. И всичко това, само защото бадеждата ни дава сила да продължим напред. Няма невъзможни неща. Има необратими, само ако загубим някого. Но и тогава, в мъката ни, надеждата ни крепи и ни казва, че животът продължава и ние трябва да го живеем.
Като всяко нещо, което не се купува с пари, и надеждата е безценна. И само който усети, че тя е нужна не само в трудни дни, а и в мигове на радост, той изпитва очарованието на щастието. Той знае, че обикновените неща са основата на живота и щом едно от тях се разруши, то домът който строим е в опасност. Всеки от нас търси смисъл в това, което му се случва докато живее. И щом установи, че всеки ден е едно и също, изпада в състояние на безразличие. Отпуска се и живее ден за ден. Не усеща как времето минава. Достига до определена възраст, обръща се назад и не вижда нищо. Не е сбъднал най-красивите си мечти. Не е оставил следа. Живял е по инерцията, а всъщност не се е спирал и умората е навлязла и в тялото и в съзнанието. Но нищо не е непоправимо. Отново надеждата ни подава ръка. Никога не е късно с нови сили, ако трябва и по нов път да се тръгне в посока, която да ни заведе към по-добро. Към това, да се чувстваме пълноценни. Да сме нужни на някого. Да сме и полезни и на себе си.
А това е възможно само, ако в нас е онова чувство, което ни дава увереност, че утре ще бъде по-добре от днес.
И че всяко усилие си е струвало.
Чувството на спокойствие и уют.
Надеждата.

Явор Перфанов©
09.08.2020 г.
Г. Оряховица

<img height=«16» width=«16» alt="