В зале бракосочетания
Лъчезар Стаменов
Автор четырёх книг, а также нескольких сценариев для театральных постановок. Имеет множество публикаций в газетах, журналах и альманахах. Переводился на румынский и русский языки. Являлся председателем Общества культурных деятелей города Тръстеник. Член Международного творческого содружества „Сцена духовности“. Обладатель медали им.Николы Ракитина за переводы на русский язык.
В зале бракосочетания
В зале регистрации брака торжественно звучал марш Мендельсона. В центре, сзади большого
стола, стояла сотрудница ЗАГСа – в старомодном костюме и с таким же, высоким пучком на голове. Она поправила причёску и готовилась уже в тысячный за свою жизнь раз выполнить ритуалс заключающими брак, свидетелями, кольцами, подписями и пожеланиями счастья. В зал вошли мужчина и женщина, держа в руках смартфоны. Сотрудница подняла очки на лоб и строго посмотрила на пару. В первый раз она видела таких молодожёнов. „Вот странные люди встречаются,“ – подумала она и глубоко вздохнула.
Они тем временем увереным шагом пересекли зал, положив смартфоны на стол.
- Прошу войти свидетелей!– радостным тоном произнесла сотрудница, привычно воплотившись в ведущую бракосочетательной церемонии.
— Они находятся здесь. – ответил мужчина и сделал жест в сторону стола.
- Здесь!? – изумилась сотрудница.
— Да. Их электронные подписи. – включилась в разговор его напарница. – Вы, наверное, про это сльишали!
- Разве это законно?– сдержанно попыталась сохранить свою позицию служащая.
– Совершенно законно! А мы – их представители. – ответила женщина с лёгким недоумением от консерватизма сотрудницы ЗАГСа. – Видимо, вы не знаете ничего и про дигитальние технологии?...
— А где сами жених и невеста? Или у них тоже будут электронные подписи?
— Уважаемая, вы , похоже, остались в прошлом веке. – уже с явной тоной назидания произнесла женщина. – Молодые перенеслись по собственному желанию в дигитальний мир , и сейчас мы их представляем.
- Тогда я уже ничего не понимаю! Назовите меня отсталой от жизни, но в наше время это называлось самоубийством! – служащая почувствувала некоторое головокружение и, сняв очки, положила их на стол.
— Потомки Евы и Адама решили, что не хотят больше загромождать этот мир своим телесным присуствием на ужеслишком перенаселенной планете. Поэтому они дигитализирались.
Но перед этим записали свояи телесные и духовные сущности цифровым рядом. Затем сознательно приостановили свое материальное существование. Сейчась они живут только в дигитальном мире. – как можно вежливее уточнил мужчина.
Служащая потеряла сознание и упала за большой стол, под растерянные взгляды представителей молодых.
Перевод Юлии Мсатовой
Подписването
В ритуалната зала зазвуча сватбеният валс на Менделсон. На централно място зад голяма маса чакаше официалното служебно лице – жена в строг официален костюм и старомодна прическа. Тя приглади косата си и се подготви да изпълни за хиляден път познатия ѝ ритуал – младоженци, свидетели, пръстени, подписи и пожелания.
В залата влязоха мъж и жена с лаптопи в ръце. Служителката надигна очилата си и строго ги огледа. За първи път виждаше такива младоженци. „Все по-странни стават хората!“– помисли си тя и пое дълбоко дъх.
Двамата прекосиха залата с уверени крачки и оставиха компютрите си на масата.
— Нека влязат и свидетелите! – със заповеден тон каза водещата.
— Те вече са тук. – отговори мъжът и посочи умните машини.
— Тук!? – учуди се служителката.
— Да – електронни подписи. – включи се в разговора жената и показа нещо като флашка. – Не сте ли чували!
— Това законно ли е? – опита се да запази позицията си служебното лице.
— Напълно! Ние сме адвокатите на младоженците! – отговори жената, изненадана от консервативността на служителката. – Явно не сте запознати с дигиталните технологии.
— А младоженците къде са? И те ли ще подпишат с електронен подпис!
— Госпожо, вие очевидно сте останала в миналия век. – отговори с назидателен тон адвокатката – Младоженците преминаха по собствено желание в дигиталния свят и сега ние сме техни представители.
— Сега вече нищо не разбирам! Наречете ме старомодна, но по моето време, това се наричаше самоубийство! – служителката почувства, че ѝ причернява и остави очилата си на масата.
— Ева и Адам решиха да не замърсяват с телесното си съществуване и без това пренаселената ни планета. Затова се дигитализираха. Записаха своята телесна и духовна същност в цифров вид. После съзнателно прекратиха своето материално съществуване. Сега те живеят единствено в дигиталния свят. – уточни мъжът.
Служителката се свлече зад голямата маса, пред цифровите погледи на адвокатите.