Отговорността

Отговорността

Няма човек, който да не иска да сбъдва мечти. Всеки желае да върви напред. Първата стъпка е отговорността. Когато е точен, спазва определен ред или създава такъв, човек започва да печели доверие в очите на другите. Началниците му дават все по-сериозни задачи, а колегите изпитват уважение към него. А това води към отваряне на врати към нещо ново, непознато и създава приятно усещане на удовлетворение. Трудът е овъзмезден и кариерата се гради успешно. Чувството за дълг води до пристрастяване към това, да си отговорен. И едва след време, човек разбира, че колкото положителни, толкова и отрицателни са резултатите от отговорността. Както на работа, така и в семейството хората започват да се дразнят от ангажираността на отговорния човек. Приемат го като вманиачаване и натягане. Колегите подмятат, че не бива до такава степен някой да е отдаден на живота във фирмата. Недоволстват, защото началството вижда, на какво може да е способен един работник и изискват повече. Нарушава се спокойствието им. Вдигат се нормите и се следи изкъсо поведението в предприятието. Това отдалечава колегите от отговорния човек и води до сплетни и кавги и изолиране от колектива. И колкото и приятелски да се опитва да се държи с тях, то винаги остава далеч от събирания, споделяния и разговори. Усеща неприязън, която с времето убива ентусиазма му. А това, че не може да сподели енергията, с която работи, мечтите и идеите, го натъжава и си задава все по-често, дали е нужно да е изряден. Удовлетворението от труда, постепенно се измества от страх. Отговорният човек се страхува да не би да засегне колегите си и всеки импулс на ентусиазъм се спира, обмисля се и ако не се откаже, едва тогава преминава към действие. Убеден, че отговорността е най-важното и ценно в работата, дори отблъснат от колегите си, стриктният работник се надява да намери одобрение в сенейството си. И след натоварен и динамичен работен ден, прибирайки се вкъщи, често среща студеното отношение на останалите в дома му. Отговорността изисква себеотдаване, което има своята цена. В стремежа си да е изряден на работа, отговорният човек не отделя нужното време на семейството си. Прибира се изморен. Не вижда, какво толкова е станало, ако няма предишните прегръдки. За него това е нормално. Един поздрав, вечеря, телевизия и сън. Прекалено изморен от това, постоянно да е в кондиция на работното място, той се прибира изнервен и често не дава да се говори с него. Мълчанието е един вид почивка. А това, превърнато в ежедневие, го отдалечава от най-близките хора. И така, годините вървят. Изкачва се в службата, стъпало по стъпало. Постига успехи. Заплатата расте. Позицията в обществото също. Колегите му не разговарят с него приятелски. В семеството, топлината е изчезнала. Чувства се чужд и на работа, и в собствения си дом. И всичко това, заради едно единствено нещо. Отговорността. Разочарован от това, че един безотговорен тип може да има по-интересен и споделен живот, отговорният човек се замисля, дали изобщо е било нужно да изпълнява стриктно това да бъде точен.
Отговорността е индивидуална и за всеки човек е различна. За някого е бреме, за други чест, за трети е удовлетворение от бистрите отношения и постигане на резултати.
Отговорният човек има нужда само от едно. От това, да бъде разбиран. От една добра дума. Дори само от усмивка, от онези чистите и искрени, а не злобни и ехидни.
Ей, така, от благодарност.
Защото никой не знае, какво коства да си отговорен в свят, в който винаги има вратички да скатаваш, да излъжеш и с хитрост да вървиш и да се буташ напред.

Явор Перфанов
21.06.2020 г.
Г. Оряховица

:)