Ползата от мен

Ползата от мен

За какво съм ти точно сега,
след като отдавна от мен нямаше нужда?
И в сърцето ми имаше много тъга,
която за теб бе толкова чужда.
Защо съм ти, щом беше щастлива,
и носеше обич в красива усмивка?
На всички показваше, колко си жива,
а от мен тихо взе си почивка.
Ето, когато тъгата в сърцето ти влиза,
навеждаш глава, идваш, споделяш.
Отново обличаш тъжната риза,
за другите радост, за мен тъгата отделяш.
Ще те изслушам, дори мога,
след сълзите по лицето ти да се стичам.
И моя ще стане тази тревога,
която те мъчи, нали те обичам.
И след като мине тази тъга,
ще те пусна, щастлива си вече, нали?
Ще ни разделя само онази дъга,
между слънце и дъжд, няма все да вали.
Явор Перфанов©
01.08.2020 г.
Г. Оряховица
<img height=«16» width=«16» alt="

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

+2
04:42
8
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!