Припряността

Припряността

Ако знаехме, колко време продължава нашият живот, ние нямаше да бързаме. Но с годините, ни виждаме, че всичко е преходно. Силата и енергията намаляват. Годините отлитат, младостта също. Използваме всеки миг за да се развиваме и да надграждаме. Имаме двадесет и четири часа, за да направим така, че денят ни да не е безсмислен. Да има нещо, което да остане след нас. А плановете ни са толкова много, че реализирането на всички тях ни се вижда толкова далеч във времето, понякога изглежда неосъществимо. Затова се случва така, че да се захващаме с много неща едновременно. Търпението ни се стапя с всяка минута. Искаме час по-скоро да видим плод на труда, който полагаме. Понякога дори се отказваме почти на края на пътя. Отчайваме се. И същото това нещо, което сме искали да стане преди няколко години и сме се борили неистово за него, се случва след време и то без усилия, а с лекота. И с годините се убеждаваме, че всяко нещо просто си чака времето, в което да се сбъдне. И му се радваме повече, защото сме готови да приемем и изживеем щастието от постигнатото.Припреният човек изглежда вятърничав. Разсеяният му вид и нервността му често отблъскават другите хора. Не му възлагат отговорни задачи и не може да му имат доверие, защото смятат, че е непостоянен. Няма нищо налице от това, с което се е захванал. А той е постоянно в движение. Все прави нещо. Обикновено оставя едното, за да свърши второ, трето, четвърто. Упорит е единствено в това да събира все нови и нови мечти, които иска да се сбъднат на мига. Търпението, с което другите работят и осъществяват плановете си, за него е нещо скучно и бавно. Припреният човек мисли бързо. Както влиза в ситуации, така и излиза, И понеже нищо не е докарал до края, когато след време започнат да се случват едно по едно мечтаните неща, той е готов да се зарадва и да се наслади на щастието. Ибикновено не търпи чуждо мнение. Дразни се, когато му кажат, че действа прибързано. Реже със замах дори отношенията си в любовта. Няма време да мисли. Често страда от казана от него дума, от неправилно взето решение, но не съжалява, защото осъзнава, че така е трябвало да стане. Хората обичат спокойствието. Цял живот се борят да създадат спокоен и уютен свят, в който да се чувстват добре. А един припрян човек винаги разваля този мир. И никой не го иска в обкръжението си.
Припряността не е порок. Не е лошо качество на човека. Той е стойностен и не бива да се осъжда само заради това, че винаги бърза. Просто иска да изживее всичко, когато ну е времето. Да си има жилище докато е млад. Да си купи автомобил, за да пътува и да се радва, докато още има сили. Да изживее голямата любов. Да се чувства щастлив сред децата си. И всичко това, ако може да се постигне веднага. Защото никой не знае, колко има да живее.
Да си припрян е желанието да вземеш всичко от този живот на мига.

Явор Перфанов
07.06.2020 г.
Г.Оряховица