Пролетно почистване

За мен първият ден на пролетта е 22 март. От години си го имам като начало на всичко красиво и на събуждане на сетивата. Много хора честитят от днес. Астрономически вече пролетта е тук. Зарадвах се, защото има два дни между научното начало и моето убеждение. Ще ги използвам за така необходимото пролетно почистване.

Отварям всички прозорци. Започвам да чистя. Не мога да си обясня, откъде може да се е събрал толкова много боклук. Уж има някакъв ред в къщата. Поглеждам към мебелите. Толкова прах, сякаш стоял там с години. И в ъглите на стаите, спомените са иззидали малки, но уютни паяжини. Може би там, паяците си пазят чисто и живеят спокойно и необезпокоявани от нас, забързаните хора. Досега само пода съм чистил, за да може да не се спъваме в боклуци. И съм бързал да изляза наработа или на разходка. А днес, вече имам време дори да си вдигна главата и да видя, колко чернилка има по лампите, които всъщност имат за задача да ни осигурят светлина, когато слънцето се скрие. Изчиствам и тях. С топла вода и препарат, разтворен в нея. Поглеждам, наистина, свети много по-силно. Ето, стигам до кухнята. А там, където се приготвя храна, да! Би трябвало да е свещено място, но не. Замазана повърхност на печката от бързото чистене през всичките дни. Отделям малко повече време и натискам, дори оставям известно време да постои препаратът върху желязната повърхност. И не след дълго печката изглежда чиста. Не че няма скоро, след като се наготви нещо, отново да се изцапа, но сега е чиста. По същият начин отделям време за всички помещения в моята къща. Изчиствам банята. Не съм очаквал, че около прозореца може да се е събрала толкова много мръсотия. Измивам. Хвърлям няколко парцала, защото са натаени с чернилка. И когато вече съм минал навсякъде и се уверя, че е чисто, оставям всички неща на местата им, измивам си ръцете и се глася да паля камината. Да, ще я запаля. още е март и вечер е хладно. И след като се затопли стаята, с която споделям спокойствието вечер, аз сядам на фотьойла и оглеждам стаята. Радвам се, защото съм доставил радост на очите си. Те не са виждали акава чистота отдавна и са щастливи, защото знаят, че чистото носи добро. Наслаждавам се на топлината, която ми носи камината. Има още един ден до пролетта, когато аз си я отбелязвам. Ще го използвам да направя пролетно почистване и на хората, които присъстват в живота ми. Има такива, които са ми много близки. За тях само добрата дума стига, за да усетя уюта, който носят в душата ми. Но по ъглите в сърцето ми усещам как натрупват тъга хора, които по някакъв начин са минали през живота ми и са всели каквото могат от мен, но не искат да си тръгват. Дори да искам да ги махна, те оставят петна, които само времето с годините може да изчисти. Сменям препарата. Натискам. Търкам до полуда. И разбирам, че единственият начин там да заблести е да пребоядисам цялата стая. Да бъде всичко в нов цвят. В цвета на хората, които носят топлина и доброта в сърцето ми. Да, това почистване е по-трудно, отколкото в стаите, но пък е необходимо. Нужно е, защото кой друг, ако не пролетта е символ на ново начало. Нови хора, чисти, добри и имащи място в сърцата си за мен.

Ето как използвах двата празника. От астрономическата до календарната пролет. Просто направих пролетно почистване. На стаите в моята къща. На хората в живота ми. И никога повече няма да живея в паяжини от тъга. Защото те са като спомените. Тъжни и ненужни. И когато се почисти, тогава няма връщане назад. Защото очите и душата бързо свикват с красивото. А веднъж докоснеш ли се до него, правиш всичко възможно да го виждаш често. И разбираш, че за да си щастлив, не е нужно много. Необходимо е само да почистиш около себе си. И всичко останало ти го дава светът.

Имаш всичко, което искаш.

Пожелаваш си да си здрав!

И продължаваш да се радваш на живота.

До следващата пролет.

До следващото пролетно почистване.

Явор Перфанов

20.03.2020 г.

Г.Оряховица

Снимка: Явор Перфанов