Първата любов

Първата любов

    Веселина и Добрин се познаваха от деца. Те живееха в големия град. И двамата си имаха семейства, за които се грижеха. Виждаха се много рядко, обикновено когато се задаваше празник и пазаруваха в супермаркета. Ако имаха време, сядаха в кафето на търговския център и си говореха. Спомени от детството топлеха сърцата им. Потънали в красивите мигове на изминалата младост, те отпиваха от горещото кафе и лъжичка сладки трепети се разливаха по телата им. Беше толкова отдавна.
Като деца, те нямаха търпение да излязат във ваканция и още на следващия ден си отиваха на село. Къщите им бяха една до друга. Телена ограда разделяше дворовете им, а през малка портичка можеха да минават и да си говорят. В игри минаваха летните дни. Неусетно, приятелските очи се превърнаха в чувства и изгаряха младежките души. През деня, всеки от тях помагаше в градините, имаха много работа. Вечер се измиваха и се чакаха на края на улицата. Там имаше кладенец. Хванати за ръце, Веселина и Добрин мълчаливо гледаха във водата. Тя беше на дълбоко и тъмно място в кладенеца, но те не се страхуваха. Там беше мястото на срещите им и силната обич ги пазеше.
След като завършиха училище, младата жена записа в университет, а Добрин започна работа. Животът грабна младостта им и раздели пътя, по който вървяха заедно.
Беше студен декемврийски ден. Наближаваха празници. Семейството на Добрин, трескаво подготвяше багаж. Бяха решили да посрещнат Коледа на село. След като сложи в колата си и последната чанта, мъжът затвори багажника и се качи да извика съпругата и децата си. Те бяха готови. Пътуването мина весело и в закачки. Празничното настроение се усещаше навсякъде. Ето, че пристигнаха. Всеки от тях с по една чанта влизаше в селската къща. Посрещнаха ги умилените му родители. Добрин излезе на двора, поогледа се и с бавни крачки вървеше по каменната пътека. Всяка стъпка му беше толкова позната, че не гледаше в краката си. Приближи се до оградата, докосна я, но бързо прибра ръката в джоба си. Беше студено. Погледна към съседната къща. Видя жена, която метеше пред вратата.
— Веси! Веси! — каза той.
Веселина се обърна. Остави метлата, усмихна се и се запъти към оградата.
— Как си, Веси?
— Ами, чистя тук. И ние решихме за празника да си дойдем.
Добрин отвори вратичката, хвана жената за ръка и без да каже нищо, я поведе към улицата. Вървяха бързо и не усещаха студ. Стигнаха до края на пътя. Спряха се на тяхното място. Кладенецът го нямаше. Там, на същата полянка се издигаше красива беседка. Мъжът погледна в любимите очи, сякаш търсеше дълбоко в тях любовта им. Веселина се усмихна и го целуна. Двамата се радваха, че на мястото на кладенеца имаше беседка. Те знаеха, че там където са изживели своята любов, никога нямаше да бъде пусто.
Добрин пусна ръката на жената и двамата се прибраха при своите семейства. В топлите къщи, с горещи сърца. С топлината на спомените.
Защото, първата любов не се забравя.

Явор Перфанов