Скучните професии

Скучните професии

Всеки човек работи, за да се издържа. Получава заплата. Усъвършенства уменията си и има възможност да се развива. Постига резултати, които му дават стимул да продължава с усърдие напред. Но с годините това, което му е доставяло удоволствие се превръща в рутина. Ежедневието му е монотонно и сиво. Ходи с нежелание на работа. И счита, че професията му е най-скучната от всички. Появява се завист към другите. Мисли, че те имат разнообразие в работата и в живота си. И живее ден за ден. От аванс до заплата. От заплата до аванс.
В детските години, всички мечтаят за атрактивни професии. За такива, които носят адреналин. Труд, от който да изпъкнат като герои. На по-голямата част от децата желанията им са да станат космонавти, пожарникари и други професии, които не са скучни според тях. Дори шофьор на боклукчийски камион, който да обикаля цял ден и да не стои на едно място. Обездвижването зад бюро, това за децата е най-скучната работа. Но когато завършат средното си образование и вече са зрели хора, те се насочват към икономисти, програмисти и социални дейности. Професии, които са били скучни в представите им, но даващи хляб за много дълго време.
Всеки труд е достоен. Няма срамна работа. За да изкара хляба си, човек плаща със своето време. А това е най-скъпото нещо на света. То не се връща никога назад. Не може да се повтори като миг, защото следващият е напълно различен. Счетоводителят цял ден стои зад бюрото и видимо не прави кой знае какво. Но от него зависи заплащането на работниците. Балансът на фирмата също е в негвите ръце. Инженерът по цял ден рзхожда работната манта и всеки си мисли, че не си мърда пръстите да свърши някаква работа. Но колко хора знаят, че е имал безсънни нощи, в които да е разчитал чертежите на детайли, от които също зависи хляба на много хора. Който мине покрай строител, обръща с пренебрежение глава, защото ги смята за неграмотни и груби хора. Но след няколко седмици, когато види готов даден строителен обект се възхищава. Оказва се, че хубавата работа е там, където не си ти. Все другите работят нещо, което е интересно и вълнуващо. А твоята професия ти носи само скука и еднообразие.
Всяка работа си има своят чар. И когато я вършиш с лекота, тя ти носи радост. И щом те оценят, тогава трудът се превръща в хоби и нямаш търпение да дойде следващия ден, в който ще отидеш на работа. Скука може да намериш, дори и да не работиш. Когато не знаеш какво искаш. Да си все недоволен и да чакаш това, което ти е нужно поднесено на тепсия. Да стоиш и да чакаш. Дори не е полезно. Защото без труд няма развитие. А застоялият живот е блато, от което надалеч се усеща миризмата от несбъднатите мечти.
Няма скучни професии. Всеки, който работи си има живот. И дори да изглеждат невзрачни и сиви като работници, те също преживяват чувства, като всички хора. И обичат, и тъгуват, и сбъдват мечти. Но всичко това, едва след като са си набавили най-важните неща за тяхното оцеляване. И когато им е сигурен хляба, тогава хората си позволяват през свободното време да търсят начини за почивка. А те я заслужават, защото са се трудили.
Всеки има право на труд.
Всеки труд заслужава своите работници.
Така и хлябът е по-вкусен.
Така и животът е по-интересен.
Достоен е който се труди и всяка професия носи така нужното за човек благородство.

Явор Перфанов
30.03.2020 г.
Г. Оряховица