Старите обувки

Разказ от книгата ми «Бримките на живота».

:)

Старите обувки

Студена януарска сутрин. Старият обущар изрина натрупания сняг пред малката работилница. Извади две масички и нареди върху тях чифтове стари обувки. Изчистени и излъскани, те чакаха своите купувачи. Тези обуща бяха ремонтирани, но непотърсени от техните собственици. Обущарят влезе в ателието си, запали печката и седна зад малкия тезгях. Потърка ръцете си една в друга, сложи си очилата и си приготви инструментите. Отвори едно от чекмеджетата, взе няколко бележки и запали цигара. Погледна към рафта, извади един чифт обувки и го сложи на масата. Осветлението в работилницата бе слабо, затова старият мъж си помагаше с малка настолна лампа. Съсредоточен в работата си, той не обръщаше внимание на хората, които минаваха по улицата. Всеки шев, всеки удар с чукчето бяха стотинки за хляба на обущаря. Унесен в своите мисли, възрастният мъж се стресна, когато на вратата се почука.

-Влез! — каза обущарят.

В ателието му влезе млад мъж.

— Добър ден, майсторе! -весело поздрави той.

-Добър ден!

-Миналата седмица оставих едни обувки, дали са готови?

Обущарят го погледна изпод очилата си и му каза:

— Можеш ли да изчакаш един час, сега ги довършвам. Постой малко на топло до печката.

Младият мъж седна на стола. Той гледаше как обущарят с лекота зашива скъсаната обувка.

-Момче! — каза майсторът. — по- хубаво от старото няма. Сега навсякъде продават нови, скъпи обувки, а след един месец се късат.

Младият мъж наведе глава. Той осъзнаваше, че е от тези хора, които търсеха лъскавите, но некачествени неща.

— Да, прав си! — прошепна той. — често давам пари за боклуци.

Обущарят чукна няколко пъти с чукчето по обувката, взе черната боя, намаза кожата и я излъска.

— Не знам откога са тези обувки, но са хубави. — каза той. — няма вечни неща, идва време, когато се късат, но може да се поправят, а тези, които сега продават, са за боклука.

Обущарят се усмихна, взе обувките, сложи ги в чантичка и ги подаде на младия мъж.

— А може ли да ги обуя сега? — попита той и му остави на масата банкнота.

— Може, разбира се. Хайде да те изпратя, хем ще си купя цигари.

Двамата мъже вървяха по улицата. Обущарят каза с усмивка:

— Трябва да вървиш бавно, за да усетят обувките тежестта ти, да видят, че знаеш накъде вървиш. Да не стъпваш в локви, да не изтъркаш блясъка, защото мечтите ти са в пътя, по който вървиш. Винаги можеш да се спънеш и обелиш, почисти ги и продължавай напред. Довиждане!

Старите обувки живееха своя нов живот със съветите на мъдрия обущар.

Явор Перфанов