Стени от стъкло
Стени от стъкло
Чаша с ракия,
няколко глътки,
изгаря с магия,
усмивки, прегръдки,
от хора случайни,
в живота ни влезли,
и скрити зад тайни,
набързо излезли.
Такава стихия,
между стени от стъкло.
Чаша ракия,
понякога две.
Любов на хартия,
сърце за мезе.
А може би, ще станат и три,
трезвен си мислиш за минали дни.
Неусетно за теб, изпил си бутилка,
не виждаш в света си утайка, мътилка.
Лягаш си весел под топъл юрган,
и няма тъга затова, че си сам.
А когато усетиш, че си обичан,
и от човекът любим, «любим» си наричан.
Тогава в чаша налей си ракия,
с усмивка, в шишето отново върни я.
Защото ти си безкрайно богат,
щом с обич живееш в своя си свят.
Явор Перфанов©
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!
