Усещане

    Сутрин е свежо. Изгревът носи светлина. Мечтите се връщат и летят като пеперуди, нали за тях животът е, когато е светло. Надеждата за красиви мигове в този ден и желанието да са над нещата в полет, дава сила на крилата и красота в очите на околния свят. По нищо не личи, че това може да е лъжа. Че само след няколко часа, слънцето ще грее толкова силно, че да не може да се стои под него. Привързана към светлината, но изплашена от горещия въздух, пеперудата осъзнава, че си прилича с лъжата. Отстрани изглежда красива, но всъщност, дълбоко в себе си е нелицеприятна гледка. И тогава, тя се стреми да бяга далеч от лъжовните думи. Макар, че са част от нея. И колкото и да обича светлината, пеперудата е принудена да се скрие на сянка и да се наслаждава на слънцето без то да я изгаря. Опитва се да лети, но самата мисъл за лъжата я спира и красивото създание казва:

«Красива пеперуда е лъжата.

Волна в простора лети.

Уловиш ли я… трепва душата —

усещаш края на пъстри мечти.

Лъжата пробожда като карфица

разперени, волни крила.

В хербария с осанка на кралица

истината красотата си възвелича.»

Осъзнавайки, че повечето неща от живота са лъжа, тя предпочита да го живее така, защото след време в хербария на миналото ще изглежда като един красив миг.

Лети за мига.

Щастлива е за мига.

Живее за мига.

11.08.2020 г.

Автори:

Миглена Хаджипенчева©

Явор Перфанов©

Картина: Станка Вълчанова

<img height=«16» width=«16» alt="