В миг на забрава

В миг на забрава

Никой не е длъжен да мисли за мен,
нито е нужно все да го прави.
Идва нощ, а след нея и ден,
толкова лесно е да ме забрави.
В живота има място за всички,
Бог не оставя никого сам.
Щом няма хора, до мен ще са птички,
ако не съм тук, ще бъда там.
А сърцето, самотата какво е, не знае,
влюбено вечно, за обич копнее.
Щом срещне любов, неземно сияе,
такъв е живота му, така и живее.
Явор Перфанов
15. 11.2019 г.
Миг забвения
И пусть никто не вспомнит обо мне,
Никто не должен помнить, не обязан.
В глухую ночь, при самом ясном дне
Никто не вспомнит обо мне ни разу.
И все же, одиночества печать
Не для меня, я ни один на свете.
Бог может каждого из нас обнять
Об этом будут птицы щебетать мне.
Влюбленный же, конечно, не поймет,
Что значит тосковать и ждать ответа.
Любви он жаждет, этим лишь живет,
Сияя неземным и теплым светом.
Превод: Светлана Гордеева

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!

 

0
22:26
350
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!