Вечно недоволните

    Събуждаш се сутрин. Настроението ти е повече от добро. Пиеш кафе и излизаш от своя дом с усмивка. И така, докато срещнеш човек, заради когото ти се иска да заобиколиш или да преминеш на другия тротоар. Такъв, на когото като кажеш «Добро утро!», получаваш изстрел от смесени чувства на злоба, яд и гняв. И всичко, само заради това, защото си усмихнат. За такива, старите хора казват, че нито на живо се радват, нито при загуба плачат. Това са те, вечно недоволните хора. На тях не може да се угоди, колкото и усилия да се полагат. Виновни са им времето, всеки и всичко. Или ще пече и ще им блести в очите, или ще вали и дъждът ще намокри дрехите им. Или ще е облачно, мрачно, прашно, хладно или топло. За тях, хората са нужни, когато им свършат услуга, без която не може. След това са просто едни същества, които пречат. Вечно недоволните хора живеят без да могат да кажат какво са постигнали в живота. Но винаги ще изтъкнат причините да не са това, което са искали. Системата ще е такава, обществото не както трябва, не са били родени за този свят и други такива изречения, превърнали се в клишета на мрънкащите. Едва ли осъзнавт, че който казва за света, че е пълен със злоба, всъщност носи лошотията в сърцето си. Заядливостта и гневните изблици влияят върху човешките органи и разболяват организма. Променя се дори външния вид и отблъсква другите, които виждат красивите мигове във всяка една ситуация. Понеже недоволните хора остават изолирани, за да са актуални, те се опитват да създават интриги. Сближават се с някого, чуват от него съкровени неща, отиват при друг, казват дочутото и се наслаждават на скандала. Това за тях е удоволствие. Нещо, след което потриват доволно ръце и търсят своите следващи жертви. Мигове, които също няма да им донесат хубави спомени. Недоволните хора обвиняват другите за своите неуспехи. И съсвем спокойно могат да се нарекат неудачници. Те няма да си признаят грешките, нито ще потърсят съвет. Няма и да се поучат от това, което са сторили. За тях целият свят е виновен, че нещо все не им е наред. Не знаят може би, че една усмивка е много по-силна от начумереното лице. Че врата след врата се отваря, когато отношението към света е такова, каквото искат да бъде към самите тях. И най- интересното е, че точно такива хора се смятат за най-добрите и за тях е нещо съвсем естествено да дават наставления, кое как се прави.

Вечно недоволните хора вредят не само на околните. Те спират развитието си и стоят на едно място с години напред. Дълбаят и хвърлят пръст по останалите хора, като мислят, че ги калят, но всъщност потъват все по-дълбоко. И идва време, когато никой няма да им подаде ръка, за да се измъкнат оот изкопаната от самите тях дупка. Не е ли по-лесно, човек да се усмихва и да приема предизвикателствата като част от живота? Да се радва на успехите на другите, на своите придобивки и постигнати цели? Много по-трудно е да е недоволен. Да търси постоянно, за какво да се чумери. Да носи последствията от това, че е обидил и наранил някого.

Животът е толкова обикновен. Раждаме се, вдишваме, издишваме. Влюбваме се. Тъгуваме. Радваме се. И си отиваме. Дали ще мрънка или ще се усмихва, човекът така или иначе изживява своите дни. А когато е с усмивка, този свят е едно красиво място за живеене, каквото и да ни поднася всеки наш ден. И когато споделим емоциите си с другите хора, тогава независимо, че животът се състои от простички неща, той става необикновен.

Вечно недоволни хора е имало, има и ще има, но ако можем с жест или дума да им помогнем, то ще сме направили още едно добро. Ако не можем, това тогава не е наш проблем.

Животът е един и нека сме благодарни, че имаме възможността да живеем!

Явор Перфанов©

20.09.2020 г.

Г. Оряховица

Разказът е от «Темата на Явор Перфанов»®

<img height=«16» width=«16» alt="