Забравяме, забравят ни
Забравяме, забравят ни
Живеем, сякаш сами сме на този свят,
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана,
и никой за помощ не ще да притича.
Мислим за пари, курорт и храна,
дори не знаем кой ни обича.
Не помним дори великите хора,
ни Талев, нито Чинтулов с «Вятър ечи, Балкан стене».
И когато остарея и грохна от умора,
много бързо ще забравят и за мене.
Явор Перфанов©
20.07.2020 г.
Г. Оряховица
<img height=«16» width=«16» alt="
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
И ОБЯЗАТЕЛЬНО нажмите значок "Одноклассников" ниже!
